Уикипедия

Мана: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
кирлат
форматиране
Ред 2:
{{обработка|форматиране и източници}}
'''Маната''' е заболяване по [[растение|растенията]], основно по [[лозя]]та и [[тютюн]]а, пренесено от Америка в Европа през края на ІX век с подложки устойчиви спрямо филоксера. В момента това е икономически най-важната болест в нашата страна. Причинител е Plasmopara viticola (Berceley et Curtis) Berlese et De Toni от клас Oomicetes, разред Peronosporales.
 
Жизнен цикъл. Патогена зимува като ооспори (трайни спори) по опадалите листа. Хифите му се развиват в междуклетъчното пространство, от което чрез хаустори черпи хранителни вещества.
==Жизнен цикъл==
Патогена зимува като ооспори (трайни спори) по опадалите листа. Хифите му се развиват в междуклетъчното пространство, от което чрез хаустори черпи хранителни вещества. Ооспорите извършват първичните заразявания напролет. За да покълнат им е необходимо въздействието на ниски температури. Условията за поникване са температура от 11 до 30 СС, влажност на почвата над 70% от ППВ и превалявания в продължение на 2-3 дни. Масовото разпространение на заболяването се извършва чрез конидиоспори. Те са едноклетъчни, яйцевидни с малка брадвичка на върха. Образуват се образуват върху конидионосци, които са многократно разклонени под прав ъгъл и завършват със стеригми. Спорите потопени във вода след делене се превръщат в спорангии, от които излизат 5 – 8 зооспори извършващи вторичните заразявания. Конидиите се образуват при температура между 13 и 28 СиС и относителна влажност на въздуха над 90%. Те покълват само при наличието на капка вода поне за два часа. Трайните спори се получават след сливането на противоположно полови мицелни хифи. Това е така, защото причинителят е хетероталичен.
Растения са най-чувствителни през периода на формиране на ресите до наедряване на зърната до големина грахово зърно. Честите превалявания, росите и мъгливото време, ниските температури, гъстите насаждения, голямото заплевеляване, едностранчивото азотно торене и др. спомагат за силно развитие на Мана. ▼
 
▲РастенияРастенията са най-чувствителни през периода на формиране на ресите до наедряване на зърната до големина грахово зърно. Честите превалявания, росите и мъгливото време, ниските температури, гъстите насаждения, голямото заплевеляване, едностранчивото азотно торене и др. спомагат за силно развитие на Мана.
 
== Проявление ==
Заболяването се характеризира с четири типа на проявление:
* Мазни петна - Тази форма е известна още като хлоротична. Характеризира се с бледо зелени, едри, закръглени, неограничени от нерватурата петна, които са ясно видими на преминаваща светлина. По долната страна на петната се образува бял спороносен налеп. По-късно нападнатите тъкани стават жълто-кафяви, в средата прегарят, а около тях се образува хлоротичен венец със спороносен налеп по долната страна.
* Мозаечна форма – По напълно развилите се по напълно развитите листата се формират дребни, ограничени от нерватурата петна, които са мозаечно разпръснати и с бял налеп по долната страна. При силно нападение се нападат още листните дръжки, мустаците и зелените леторасти, по които при висока влажност се наблюдава спороносен налеп. Силно повредените леторасти се деформират, а листата окапват.
* Форма сиво гниене –Наблюдава– Наблюдава се по цветовете и зърната до големина “грахово зърно”. По чепките отначало се откриват хлоротични петна покрити със спороношение. По-късно поразените тъкани потъмняват, стават кафяви и в повечето случаи причиняват изсъхване на засегнатите части или опадане на грозда.
* Форма кафяво гниене – Тя се наблюдава след фаза “грахово зърно” до началото на обагрянето. Плодовете завяхват и се мумифицират от към по дръжките на зърната.
Повредите нарушават физиологичните и биохимичните процеси при растенията, в следствие на което се намаляват добивите, лозите отслабват и са по-податливи на измръзвания .
 
Борба: Препоръчват се профилактични третирания на растенията преди спорообразуване на патогена u преди падане на дъжд. Определянето на пръсканията се извършва на базата на инкубационни периоди. Те се изчисляват съобразно ефективната температура, която е равна на разликата от средноденонощната и 7,9С, представляваща биологичната нула под която паразитът не се развива. Един инкубационен период продължава до набиране на сума от ефективни температури, равна на 61 С.▼
==Борба==
Най-трудният момент при прогнозиране на развитието на този, патоген е определянето на първичната инфекция от зимните ооспори и появата на първите мазни петна. Отчитането на покълване на ооспорите започва в момента, когато почвената влажност достигне 70% ППВ, въздушната температура е над 11 С. Процесът се задържа, ако среднонощната температура и почвената влажност в продължение на 1 – 2 дни са съответно под 11 С  и под 70%.ППВ. Покълването се прекъсва, ако тези условия отсъстват три или повече дни.▼
▲Борба: Препоръчват се профилактични третирания на растенията преди спорообразуване на патогена uи преди падане на дъжд. Определянето на пръсканията се извършва на базата на инкубационни периоди. Те се изчисляват съобразно ефективната температура, която е равна на разликата от средноденонощната и 7,9С9 С, представляваща биологичната нула под която паразитът не се развива. Един инкубационен период продължава до набиране на сума от ефективни температури, равна на 61 СС.
▲Най-трудният момент при прогнозиране на развитието на този, патоген е определянето на първичната инфекция от зимните ооспори и появата на първите мазни петна. Отчитането на покълване на ооспорите започва в момента, когато почвената влажност достигне 70% ППВ, въздушната температура е над 11 СС. Процесът се задържа, ако среднонощната температура и почвената влажност в продължение на 1 – 2 дни са съответно под 11 С и под 70%.ППВ. Покълването се прекъсва, ако тези условия отсъстват три или повече дни.
 
Изчисляването на всеки следващ инкубационен период започва при наличие на дъжд или роса най-малко в течение на 2 часа, които са нужни за покълването на конидиоспорите, извършващи масовите вегетационни заразявания.
Първото фунгицидно третиране срещу маната трябва да се извърши, когато лозите имат развити листа с големина над 3 см Критичен за по-нататъшното развитие на болестта е периода от появата на ресата до затваряне на грозда.
 
При определяне на моментите за третиране се изхожда от следните основни правила:
o * Обикновено химични третирания се извършват през един инкубационен период:
o * Във всеки инкубационен период се пръска при много хладно и влажно време:
o * Два пъти в един инкубационен период се третира, когато препарат е отмит от силен дъжд или в период на цъфтеж, ако времето е хладно и дъждовно;
o * През повече от един инкубационен период се третира, когато времето е топло, а инокулумът е много слаб;
o * Разреждането на третирането може да бъде най-много през три инкубационни периоди, ако времето е много сухо.
o * Лозарите-практици препоръчват провеждането на профилактични третирания срещу маната на всеки 4-5 лист нов прираст.
 
==Препарати за защита==
За предпазни пръскания срещу маната по лозата могат да се използват контактно действащи препрати : бордолезов разтвор-0,l %, бордоцин комби 76 ВП-0,25%, бордоцин супер 75 ВП-0,3%, бордоцин супер специал 76 ВП-0,25%, косайд 101 ВП 0,15%, куприпаст SC 50-0,3%, купро 50 ВП-0,25%, купроцин-0,4%, купроцин супер (купрозан)0,3%, купроцин супер специал-0,25%, Дитан М 45-0,2%, шампион-0,4%, лактафол купро-1 %, лозагрин за ултрамалкообемно пръскане- 460 g/l водномаслена емулсия, Меден оксилхлорид 50 ВП-0,25%, Меден хидроокис 50ВП 0,15%, санкоцеб 80 ВП-0,3%, фунгоран ОН 50 ВП-О,15%, чемп -0,3%.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мана“.