Мана: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кирлат |
форматиране |
||
Ред 2:
{{обработка|форматиране и източници}}
'''Маната''' е заболяване по [[растение|растенията]], основно по [[лозя]]та и [[тютюн]]а, пренесено от Америка в Европа през края на ІX век с подложки устойчиви спрямо филоксера. В момента това е икономически най-важната болест в нашата страна. Причинител е Plasmopara viticola (Berceley et Curtis) Berlese et De Toni от клас Oomicetes, разред Peronosporales.
==Жизнен цикъл==
Патогена зимува като ооспори (трайни спори) по опадалите листа. Хифите му се развиват в междуклетъчното пространство, от което чрез хаустори черпи хранителни вещества. Ооспорите извършват първичните заразявания напролет. За да покълнат им е необходимо въздействието на ниски температури. Условията за поникване са температура от 11 до 30
Растения са най-чувствителни през периода на формиране на ресите до наедряване на зърната до големина грахово зърно. Честите превалявания, росите и мъгливото време, ниските температури, гъстите насаждения, голямото заплевеляване, едностранчивото азотно торене и др. спомагат за силно развитие на Мана. ▼
▲
== Проявление ==
Заболяването се характеризира с четири типа на проявление:
* Мазни петна - Тази форма е известна още като хлоротична. Характеризира се с бледо зелени, едри, закръглени, неограничени от нерватурата петна, които са ясно видими на преминаваща светлина. По долната страна на петната се образува бял спороносен налеп. По-късно нападнатите тъкани стават жълто-кафяви, в средата прегарят, а около тях се образува хлоротичен венец със спороносен налеп по долната страна.
* Мозаечна форма – По напълно развилите се по напълно развитите листата се формират дребни, ограничени от нерватурата петна, които са мозаечно разпръснати и с бял налеп по долната страна. При силно нападение се нападат още листните дръжки, мустаците и зелените леторасти, по които при висока влажност се наблюдава спороносен налеп. Силно повредените леторасти се деформират, а листата окапват.
* Форма сиво гниене
* Форма кафяво гниене – Тя се наблюдава след фаза “грахово зърно” до началото на обагрянето. Плодовете завяхват и се мумифицират от към по дръжките на зърната.
Повредите нарушават физиологичните и биохимичните процеси при растенията, в следствие на което се намаляват добивите, лозите отслабват и са по-податливи на измръзвания
Борба: Препоръчват се профилактични третирания на растенията преди спорообразуване на патогена u преди падане на дъжд. Определянето на пръсканията се извършва на базата на инкубационни периоди. Те се изчисляват съобразно ефективната температура, която е равна на разликата от средноденонощната и 7,9С, представляваща биологичната нула под която паразитът не се развива. Един инкубационен период продължава до набиране на сума от ефективни температури, равна на 61 С.▼
==Борба==
Най-трудният момент при прогнозиране на развитието на този, патоген е определянето на първичната инфекция от зимните ооспори и появата на първите мазни петна. Отчитането на покълване на ооспорите започва в момента, когато почвената влажност достигне 70% ППВ, въздушната температура е над 11 С. Процесът се задържа, ако среднонощната температура и почвената влажност в продължение на 1 – 2 дни са съответно под 11 С и под 70%.ППВ. Покълването се прекъсва, ако тези условия отсъстват три или повече дни.▼
▲
▲Най-трудният момент при прогнозиране на развитието на този, патоген е определянето на първичната инфекция от зимните ооспори и появата на първите мазни петна. Отчитането на покълване на ооспорите започва в момента, когато почвената влажност достигне 70% ППВ, въздушната температура е над 11
Изчисляването на всеки следващ инкубационен период започва при наличие на дъжд или роса най-малко в течение на 2 часа, които са нужни за покълването на конидиоспорите, извършващи масовите вегетационни заразявания.
Първото фунгицидно третиране срещу маната трябва да се извърши, когато лозите имат развити листа с големина над 3 см Критичен за по-нататъшното развитие на болестта е периода от появата на ресата до затваряне на грозда.
При определяне на моментите за третиране се изхожда от следните основни правила:
==Препарати за защита==
За предпазни пръскания срещу маната по лозата могат да се използват контактно действащи препрати : бордолезов разтвор-0,l %, бордоцин комби 76 ВП-0,25%, бордоцин супер 75 ВП-0,3%, бордоцин супер специал 76 ВП-0,25%, косайд 101 ВП 0,15%, куприпаст SC 50-0,3%, купро 50 ВП-0,25%, купроцин-0,4%, купроцин супер (купрозан)0,3%, купроцин супер специал-0,25%, Дитан М 45-0,2%, шампион-0,4%, лактафол купро-1 %, лозагрин за ултрамалкообемно пръскане- 460 g/l водномаслена емулсия, Меден оксилхлорид 50 ВП-0,25%, Меден хидроокис 50ВП 0,15%, санкоцеб 80 ВП-0,3%, фунгоран ОН 50 ВП-О,15%, чемп -0,3%.
|