Битка при Солун (1014): Разлика между версии

Несторица достига околностите на Солун. В полята западно от града<ref name="nikolov146">Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 146</ref> (а според някои изследователи - близо до река Галик<ref name="angelov55">Ангелов/Чолпанов, Българска военна история през средновековието (Х-ХV век), с. 55</ref>) той е пресрещнат от силна войска, водена от солунския дукс Теофилакт Вотаниат. Всичко известно за последвалия сблъсък, както и за повечето от предхождащите го събития, е предадено от византийски летописци. Синът на дукса, Михаил, предвожда нападението срещу българите и е обкръжен от тях. В ръкопашната схватка войските на Несторица търпят тежки загуби и отстъпват под прикритието на стрелци. Още едно нападение на Михаил начело на византийската конница води до окончателно поражение и бягство на българите<ref>Такъв е ходът на битката според византийския автор ''Михаил Аталиат'', цитиран подробно от ''В. Златарски'' в ''История на българската държава през средните векове'', том 1, част 2, с. 732-733 (с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html 693-694] в електронната версия на изданието от 1971 г.).</ref>. В ръцете на победителите падат голяма плячка и множество пленници.<ref name="podbrani66">Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през средновековието, с. 66</ref> След като обезопасява по такъв начин Солун, Теофилакт Вотаниат се присъединява към Василий II при Беласица<ref>Пириватрич, Самуиловата държава, с. 136</ref>.

През същото лято Вотаниат е убит в теснините южно от [[Струмица]] от Самуиловия син [[Гаврил Радомир]]<ref>Пириватрич, Самуиловата държава, с. 137</ref>.<ref name="podbrani66">Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през средновековието, с. 66</ref> Несторица, който успява да се спаси от поражението при Солун, се предава на Василий II четири години по-късно (1018 г.), когато византийският император влиза в българската столица Охрид<ref>Пириватрич, Самуиловата държава, с. 143</ref>.<ref>Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през средновековието, с. 69</ref>