Мовсес Хоренаци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 78.90.114.33 (б.), към версия на SilentShout |
|||
Ред 2:
== МОВСЕС ХОРЕНАЦИ ==
Мовсес Хоренаци, наречен с основание “баща на арменската историография”, е роден около 410 г. в село Хорен. Счита се, че е починал около 490 г. Когато е 20–25-годишен завършва училището,
. В Александрия младият Мовсес изучава реторика, граматика и други науки, както и посещава школата на патриарх Кирил Александрийски. При връщането си в родината Мовсес и съучениците му са посрещнати хладно, защото са гръцки възпитаници, а по това време в Армения се дава предпочитание на сирийските “кадри”. Но това не се оказва пречка за Мовсес Хоренаци да се занимава активно с книжовна и научна дейност. Мовсес Хоренаци завършва своя труд около 482 г., малко преди смъртта на марзпан Сахак Багратуни, меценат и поръчител на “История на арменците” (заглавието може да се преведе и като “История на Армения” и като “Арменска история”). Книгата на великия Мовсес се появява неслучайно. Нейното написване е продиктувано в немалка степен от политическите реалности в Армения по това време. През 387 г. страната е разделена между римляните и персите. Западната част (римската) почти веднага е организирана като провинция, докато в по-голямата, източната, персите запазват до 428 г. властта на династията Аршакуни (Аршакидите). След тази дата Източна Армения е превърната в марзпанство начело с марзпан, който до VI век е избиран сред арменските нахарари. Арменският народ, въпреки създаването на арменската азбука от свети Месроп Маштоц около 406–407 г. (по традиция е приета датата 405 г.) и превеждането на богослужебните книги, се оказва заплашен от постепенна асимилация. В такава обстановка Мовсес Хоренаци замисля и написва историята си, която цели да повдигне и съхрани духа на арменския народ. Затова отдавна е казано, че двата щита, изковани през V век и опазили арменския народ, са азбуката на Месроп Маштоц и историята на Мовсес Хоренаци и останалите бележити историци от същото столетие.
Другото основание Месроп Маштоц да бъде считан за баща на арменската историография, е мащаба на неговата история. Той си поставя амбициозната цел да напише история на своя народ от най-древни времена до неговото време. И според силите си и възможностите на своята епоха той се справя блестящо с тази нелека задача. Мовсес използва източници от най-разнообразно естество. Като се започне от народните предания и митология и се стигне до сериозни исторически съчинения. Самият Хоренаци отбелязва, че е имал възможност да ползва стария партски архив в Ниневия (твърдение, което днес се приема с резерви), но е предпочел гръцките историци като по-достоверни. Като източници Мовсес използва книгите на Херодот, Платон, Аристотел, Йосиф Флавий, Евагрий Антиохийски, Климент Александрийски, Диодор Сицилийски, Аристон от Пела и дори Омир. Като източници Хоренаци е имал на разположение и “Храмовите истории” на Олюмп (Олимпий), арменски жрец на бог Арамазд, съчиненията на арменския цар-историк Артавазд. Особено важно място в “научния апарат” на Мовсес заемат сирийските автори, което е разбираемо, като се има предвид, че през IV–V век арменският интелектуален и църковен живот са под силно сирийско влияние. Такива сирийски автори са гностикът Бардацан, Лебубна и особено Мар Абас Катина, живял през III век. Него Хоренаци нарича почтително “стареца Мар Абас Катина”. От Мар Абас Катина той черпи и сведенията си за заселването на българите на Вунд в Горен Басеан.
| |||