Разлика между версии на „Лудвиг ван Бетховен“

готово
(ремонтът започва)
(готово)
| починал-място= [[Виена]], дн. [[Австрия]]
}}
'''Лудвиг ван Бетховен''' ({{lang-de|Ludwig van Beethoven}}) е [[Германия|немски]] [[класическа музика|класически]] [[композитор]], представител на виенската школа, важна фигура в преходния период между [[класицизъм|класицизма]] и [[романтизъм|романтизма]]. Смятан е за един от най-великите композитори в историята на музиката, той вдъхновява множество композитори, [[музикант]]и и слушатели поколениятапоколения след негонаред.
 
== Биография ==
== Кратка биография ==
В повечето източници се посочва за негова рожденна дата [[16 декември]] [[1770]] г.година, като се има предвид, че съществуват документи за това, че е бил кръстен на [[17 декември]] [[1770]] г. в град [[Бон]]. Семейството на Бетховенму е от [[Фламандски регион|фламандски]] произход. НеговиятДядо дядому Лудвиг е бил придворен [[капелмайстор]] на [[курфюрст]]а Клеменс Август в Бон, а баща му Йохан — певец ([[тенор]]) в ерцхерцог-архиепископската [[капела]], също в Бон. Майка му, Мария Магдалена, винаги е описвана като нежна, и тиха, жена с добро сърце жена. Лудвиг се обръща към нея като към „най-добрия сими приятел“. Мария Магдалена ражда седем деца, четири от които умират в ранна детска възраст, а Лудвиг е най-възрастният от трите преживелиоцелели момчета.
 
=== Детство ===
Необикновеният музикален талант Бетховен се проявява още от ранно детство и неговият баща (човек с подчертана склонност към алкохола) започва да се грижи за неговото развитие по един насилнически и безсистемен начин. На [[26 март]] [[1778]] г. в [[Кьолн]], Лудвиг, тогава осем годишен, изнася първия си концерт пред публика. Баща му, в желанието си да го представи за новия [[Моцарт]], обявява, че синът му е шестгодишен. Поради това Бетховен винаги се е смятал за по-млад от действителните си години. Дори, когато значително по-късно той получава кръщелното си свидетелство, той го приписва на родения две години по-рано и починал като дете негов брат Лудвиг Мария.
 
Необикновеният музикален талант на Бетховен се проявява още отв ранно детство. иБаща неговият бащаму (човек с подчертана склонност към алкохола) започва да се грижи за неговото развитие по един насилническинасилствен и безсистемен начин. На [[26 март]] [[1778]] г. в [[Кьолн]], осемгодишният Лудвиг, тогава осем годишен, изнася първия си концерт пред публика. Баща му, в желанието си да го представи закато новия [[Моцарт]], обявява, че синът му е шестгодишен. Поради това Бетховен винаги се е смятал за по-млад от действителните си години. Дори, когато значително по-късно той получававижда кръщелното си свидетелство, тойотказва да повярва и го приписва на родения две години по-рано и починал като дете негов брат Лудвиг Мария.
Освен баща си, младият музикант е имал в Бон и други учители, като най-значителен от тях и с известно влияние върху Бетховен е бил К. Г. Нефе — отлично школуван музикант и човек с жив дух и многостранна образованост. Чрез него Бетховен се приобщава с творчество на [[Йохан Себастиан Бах]] и особено с неговото „Добре темперирано пиано“. Под ръководството на Нефе, Бетховен композира и първите си три клавирни [[соната|сонати]], отпечатани през [[1783]] г. в крамеровия “Magazin”.
 
Освен баща си, младият музикант е имал в Бонима и други учители в Бон, като най-значителен от тях и с известно влияние върху Бетховен е бил [[К. Г. Нефе]] — отлично школуван музикант и човек с жив дух, и многостраннамногостранно образованостразвит. Чрез него Бетховен се приобщавазапознава с творчество на [[Йохан Себастиан Бах]] и особено с неговото „Добре темперирано пиано“. Под ръководството на Нефе, Бетховен композира и първите си три клавирни [[соната|сонати]], отпечатани през [[1783]] г. в крамеровия “Magazin”.
През юни [[1784]] г., след препоръките на Нефе, Лудвиг е назначен за [[органист]] в курфюрската капела. Тогава той е на 14 години. Тази служба му позволява да разшири кръгозора си, да се запознае с нови хора като семействата на Рейс и фон Бройнинг, цигуларят Карл Аменда, д-р Франц Вегелер и т.н., с които остава приятел за цял живот.
 
През същата година Нефе пише в музикален вестник за младия Бетховен: ''„Ако това дете продължава да се развива така, без никакви пречки ще се превърне във втори Моцарт.“''
У дома малко по-малко Лудвиг замества баща си. На първо място финансово, тъй като деградирането на Йохан все повече пречи на работата му като тенор. Младият Бетховен се чувства отговорен за двамата си по-малки братя и това чувство не го напуска до края на живота му, което често довежда до сериозни конфликти.
 
През юни [[1784]] г.,година следпо препоръкитепрепоръки на Нефе, Лудвиг е назначен за [[органист]] в курфюрската капела. Тогава той е на 14 години. Тази служба му позволява да разшири кръгозора си, да се запознае с нови хора като семействата на Рейс и фон Бройнинг, цигуларят Карл Аменда, д-р Франц Вегелер и т.н.други, с които остава приятел за цял живот.
Курфюрстът Максимилиан Франц, също впечатлен от таланта на Бетховен, го изпраща през [[1787]] г. във [[Виена]], за да се запознае с Моцарт и да задълбочи музикалното си образование.Амадеус отказва на Бетховен частни уроци, под предлог на заетост. Неговият престой там продължава не повече от две седмици, защото почти веднага след пристигането му в началото на април баща му го уведомява, че състоянието на болната му от туберкулоза майка се е влошило, и настоява да се завърне незабавно в Бон. След смъртта на Мария Магдалена същата година бащата Йохан се алкохолизира напълно и през [[1789]] г. е уволнен от капелата. Грижата за по-малките братя ляга върху плещите на младия Лудвиг.
 
У дома малко по- малко Лудвиг замества баща си. На първо място финансово, тъй като деградирането[[алкохолизъм|алкохолизмът]] на Йохан все повече пречи на работата му като тенор. Младият Бетховен се чувства отговорен за двамата си по-малки братя и това чувство не го напуска до края на живота му, коетокато често довеждаводи до сериозни конфликти.
През [[1792]] г. Бетховен се премества да живее във Виена, където бързо се прочува като пианист виртуоз. Все още не е известен толкова като композитор. Във Виена той концертира като пианист до загубването на слуха си. Бетховен изменя до висока степен характера на някои музикални форми и жанрове. В сравнение с творчеството на предшествениците и съвременниците му неговите симфонии и музикални произведения са изградени в по-големи по мащаб форми, съдържат по-интензивна разработка на тематичния материал и конфликтност между отделните теми и епизоди. В някои от творбите му са отразени идеите на [[Френска Буржоазна Революция|Френската Буржоазна Революция]], като потиснатата, бореща се и накрая побеждаваща личност на глaвния художествен образ в тях.
Лудвиг Ван Бетховен е предшествениик на романтичното направление в музиката.
 
=== ТворчествоКариера ===
В творчеството му могат да се определят 3 периода - ранен, среден и късен период.
 
Курфюрстът Максимилиан Франц, също впечатлен от таланта на Бетховен, го изпраща през [[1787]] г. във [[Виена]], за да се запознае с Моцарт и да задълбочи музикалното си образование.Амадеус Моцарт отказва на Бетховен частни уроци, подкато предлогпосочва, наче е заетостзает. Неговият престой там продължава не повече от две седмици, защото. почтиПочти веднага след пристигането му в началото на април баща му го уведомява, че състоянието на болната му от туберкулоза майка се е влошило, и настоява да се завърне незабавно в Бон. След смъртта на Мария Магдалена същата година бащатаалкохолизмът на Йохан се алкохолизира напълновлошава и през [[1789]] г. е уволнен от капелата. Грижата за по-малките братя ляга върху плещите на младия Лудвиг.
'''В ранния си период''' той подражава на великите си предшественици [[Йозеф Хайдн]] и [[Волфганг Амадеус Моцарт]], като в същото време опитва нови насоки в работата си. Някои от най-важните му пиеси през този период са Първа и Втора симфония, първите му шест струнни квартети, първите му два концерта за пиано и първите двадесет сонати, включващи известните Лунна соната и Pathétique.
 
През [[1792]] г. Бетховен се премества да живее във [[Виена]], където бързо се прочува като пианист виртуоз. Взима уроци от [[Йозеф Хайдн]], [[Йохан Георг Албрехтсбергер|Албрехтсбергер]] и [[Антонио Салиери|Салиери]]. Все още не е известен като композитор. Във Виена концертира като пианист и пише музика до влошаването на [[слух|слуха]] си.
'''Средният период''' в творчеството на Бетховен започва с неговото оглушаване и е белязан с работи, изразяващи героизъм и борба. В този период са създадени много шедьоври на класическата музика. Средният период включва 6 симфонии (Nos. 3 – 8), последните три концерта за [[пиано]] и единствения концерт за [[цигулка]], пет струнни квартети (Nos. 7 – 11), много сонати за пиано (включително der Waldstein, и "Апасионата"), както и единствената опера на Бетховен -"Фиделио".
 
Освен от прогресиван [[увреден слух|загуба на слуха]] композиторът страда и от остра форма на [[тинитус]]. Напуска Виена и заживява в [[Хайлигенщад]] през 1802 година. Глухотата му пречи да общува, затова гостите му пишат в тетрадки, а Бетховен им отговаря на глас или писмено. Пише [[Хайлигенщадско завещание|Хайлигенщадското завещание]] - писмо до братята си Карл и Йохан, за да им съобщи, че слухът му се влошава и да им завещае инструментите си. "''С радост очаквам смъртта''", пише Бетховен.
'''Късният период на Бетxовен''' започва около [[1816]] г. и продължава докато композиторът спира да твори през [[1826]] г. Последните му работи са виско ценени за тяхната интелектуална дълбочина, наситеност и изразяване. Тук се включват Деветата симфония, Missa Solemnis, последните шест струнни квартети и последните пет сонати.
 
=== Смърт ===
Бетховен написва общо 9 симфонии (последната с хор по текст на [[Фридрих Шилер|Шилер]] ), 5 концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър и др ; [[Опера]]та "Фиделио", увертюри "Леонора", "Егмонт", "Кориолан", "Тържествената меса";
клавирни творби - 32 сонати, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и др.
Бетховен е представител на Виенската класическа школа.
 
Умира на петдесет и шест годишна възраст във [[Виена]] на [[26 март]] [[1827]] г. по време на гръмотевична буря. Според виенския патолог Кристиян Райтер дългогодишното му страдание и смъртта са причинени от [[олово|оловно]] натравяне.
Умира във [[Виена]] на [[26 март]] [[1827]] г.
 
На [[погребение|погребението]] на Бетховен на 29 март 1827 г., присъстват между 10 000 и 30 000 души.
== Разширена биография ==
Лудвиг ван Бетховен е кръстен на 17 декември 1770 г. Баща му Йохан бил придворен оперен певец, но имал слабост към пиенето. Майката на Лудвиг винаги е била описвана от него като много добър човек със щедро сърце. Бетховен я олицетворява като своя най-добър приятел. В семейството на Бетховен се родили седем деца, но едва трима от тях оцелели, като Лудвиг бил най-възрастния. В ранните си години малкият Лудвиг бил заинтересуван от музиката и неговият баща му преподавал ден и нощ, с изключение на дните, които е прекарвал в гостилницата. Бащата бил сериозно решен да направи втори Моцарт от сина си с цел да припечелва пари. На 26 март 1778 г., на 8-годишна възраст, малкият Бетховен за първи път изнесъл малък концерт, на който за да впечатли зрителите бащата на Лудвиг казвал, че синът му е на 6 години. Именно поради тази причина Бетховен до края на живота си е казвал, че е 2 години по-млад. Дори след години, когато получил копие от кръщелното си, той казал, че това е кръщелното на неговия брат Лудвиг Мария ван Бетховен, който се родил 2 години, който умрял няколко дни след раждането си. Но музикалните способности на Йохан да обучава сина си се изчерпали. Скоро Лудвиг се учел да свири на орган и да композира при известният дотогава придворен органист Готлъб Нефе. Нефе открил огромният талант на Бетховен.
 
== Творчество ==
През 1782 г. Лудвиг бил на 12 години и публикувал първите си творби: 9 вариации в C минор, за пиано, от Ернст Крищоф Дреслер (WoO 63). И през следващата година — 1783, Нефе написал в музикален вестник следните думи за младия Бетховен: „Ако това дете продължава да се развива така, без никакви пречки ще се превърне във втори Моцарт.“ През юни 1784 по предложение на Нефе Лудвиг е назначен за главен органист, когато момчето било на 14 години. Така той имал възможност да общува с нови хора, различни от приятелите на майка му и баща му. Той се запознал с хора, които му останали приятели до края на живота му: Семейство Риес, семейство фон Бройнинг, доктора Франц Герхард Вегелер, и други негови приятели. В дома на семейство ван Бетховен малкият Лудвиг малко по малко измествал баща си. Момчето помагало на семейството най-вече финансово, защото под влияние на алкохола Йохан не ходел на работа, а и вече не бил предпочитан певец, защото гласът му станал дрезгав поради пиенето. Лудвиг станал отговорен за своите двама по-малки братя и се грижел за тях, въпреки че в бъдеще и двамата му причинявали само беди и нещастие.
===Ранен период ===
 
'''В ранния си период''' тойБетховен подражава на великите си предшественици [[Йозеф Хайдн]] и [[Волфганг Амадеус Моцарт]], като в същото време опитва нови насокинеща в работата си. Някои от най-важните му пиеси през този период са "Първа" и "Втора симфония", първите му шест струнни квартети, първите му два концерта за пиано и първите двадесет сонати, включващи известните "Лунна соната" и "Pathétique".
Принц Максимилиан Франц бил впечатлен от дарбата на Лудвиг и го пратил при Волфганг Амадеус Моцарт през 1787 г., за да подобри музикалните си възможности. Съществува ръкопис, който гласи, че когато Моцарт показал малкия Бетховен на приятелите си, им казал: „Не забравяйте това име — в бъдеще ще го чувате много по-често!“ Тъй като по това време Моцарт бил зает с операта си „Дон Жуан”, не обърнал голямо внимание на музикалният талант на момчето. Бетховен взел само два урока от Моцарт. Пет години по-късно, през 1792 г., Бетховен се върнал във Виена — градът на музиката, където взимал уроци от Йозеф Хайдн. Един от приятелите на Бетховен му казал: „Ще получиш дарбата на Моцарт от ръцете на Хайдн...“. Освен от Хайдн, Бетховен взимал уроци и от Албрехтсбергер и Салиери. През 1794 г. Бетховен композирал своят опус 1, за трио пиано. През следващата година изнесъл концерти в Прага, Дрезден, Лайпциг и Берлин.
[[Image:Beethoven 3.jpg|200px150px|thumb|left|Лудвиг ван Бетховен: портрет от 1804 от В.Малер]]
 
Бетховен станал известен във Виена. Почти всеки аристократ и музикант знаел името му. През 1804 г. организира нов концерт във Виена, съдържащ премиерата на неговата Първа симфония.
 
През 1801 г. Бетховен споделя със своите приятели, че усеща, че започва да оглушава. В Хайлигенщат през 1802 г. той написва паметен документ-завещание, в което споделя колко тежък и мъчителен би бил животът за него без слуха му. Според него сетивото, което трябвало да бъде най-силно у музикантите, го напускало. Но глухотата не му попречила. Той знаел, че има още много музикални теми и вдъхновения, които трябвало да изчерпи. И написал едни от най-известните си творби: Соната за пиано (наречена „Буря“, опус 31), Втора и Трета симфония — „Ероика” и много други.
 
Бетховен посветил своята Трета симфония на Наполеон Бонапарт. Композиторът се възхищавал от идеите на Френската революция, която била като врата към надеждата. По това време Наполеон бил само консул, но след като се провъзгласил за император, Бетховен побеснял и изтрил името на Бонапарт от посвещението на симфонията.
 
[[Image:Beethoven 3.jpg|200px|thumb|left|Лудвиг ван Бетховен: портрет от 1804 от В.Малер]]
 
На 7 aприл 1805 г. се състояла премиерата на симфония „Ероика“.
 
Междувременно Бетховен завършил първата си и единствена опера, наречена от него „Леонора“. Той създал 4 различни увертюри за операта. Ето защо името на операта се променило от Леонора на „Фиделио“ въпеки нежеланието на Бетховен. На 20 ноември 1805 г. по заповед на Наполеон френските офицери нападат Виена за първи път. Това се повтаря и през 1809 г.
 
Последвалата година е известна като годината, в която музикалната производителност на Бетховен била най-висока. Той композирал симфонии, сред които е и Шеста — „Пасторална“, увертюра „Кориолан“, прочутото послание до Елиза. Той имал много ученички, в които често се е влюбвал и им посвещавал свои произведения.
 
През 1809 г. Бетховен искал да живее във Виена по покана на Жером Бонапарт. Той имал вярна приятелка — графиня Анна Мария Ердьоди, която го поканила да живее в нейната резиденция във Виена. Принц Лобкович и принц Кински му дали 4000 флорина, с които да подобри живота си във Виена.
 
През 1812 г. Бетховен отишъл в Теплиц, където написал своите прочути писма до „Безсмъртната любима“. В края на юли 1812 г. Бетховен се срещнал с Гьоте благодарение на Бетина Бретано. Тези двама велики мъже разговаряли, но така и не споделили едни и същи идеи. Композиторът намерил поета за „роб на общественото мнение“, а поетът намерил Бетховен за твърде странен, необуздан и „абсолютно объркан“. Много от произведенията на Бетховен са базирани върху философските мисли на Гьоте.
 
Тогава един от спонсорите на композитора, принц Лобкович, изпаднал във финансово затруднение, а принц Кински умрял, като паднал от коня си. На 15 ноември 1815 г. Каспер Карл, братът на Бетховен, умрял от туберколоза. Той оставил сама своята съпруга, която Бетховен наричал „Кралица на нощта“ и сина си Карл, който вече бил на 9-годишна възраст. В този момент животът на Бетховен щял да се промени драстично и драматично. Неговият брат написал в завещанието си, че иска синът му Карл да бъде под опеката на майка си и чичо си Лудвиг. Композиторът взел това желание много насериозно. 45-годишният композитор започнал да води съдебни дела за това той да стане законен попечител на Карл, тъй като според композитора майка му била твърде недостойна и порочна жена.
 
През 1816 г., Карл Черни (бивш ученик на Бетховен) станал учител на малкия Карл, но не открил никакъв музикален талант в момчето, за което Бетховен много съжалявал.
 
Композитор на име Росини пристигнал във Виена през 1822 г. и се срещнал с Бетховен. Росини композирал опера и с времето изместил славата на Бетховен. Бетховен вече не бил предпочитан композитор.
 
Девета симфония е завършена през 1823 г. Същата година, в която е завършена и месата „Миса Солемнис“ — едно от най-успешните произведения на Бетховен. 7 май 1824 г. е датата на премиерата на Девета симфония. Въпреки, че зрителите били впечателни от Девета симфония, средствата, спечелени от премиерата, били нищожни. Тогава Бетховен започнал да пише своите последни квартети, както и Десета симфония, която остава недовършена поради смъртта на композитора.
 
=== Средният период ===
През 1826 г. Бетховен отива на гости на своя брат Йохан, известен като голям скъперник. Докато е на гости Бетховен, плаща храната и дървата на брат си. Известен е случай, в който на младини Лудвиг е подпомагал брат си финансово и Йохан имал собствена аптека. След години Бетховен помолил брат си за пари и получил писмо с отрицателен отговор, подписано по следния начин: „Йохан ван Бетховен — собственик на имение“. Лудвиг се разгневил и отговорил с писмо на брат си, като се подписал с думите: „Лудвиг ван Бетховен — собственик на разум“. Когато композиторът пожелал да се върне във Виена, брат му отказал да плати каляска за композитора. Бетховен се завърнал в дома си с млекарска каруца без покрив. Навън било студена зима и композиторът се разболява от пневмония. Той оздравява, но оздравяването бива последвано от редица други болести.
'''СредниятТози период''' в творчеството на Бетховен започва с неговото оглушаване и е белязан с работи,творби изразяващина теми като героизъм и борба. В този период, въпреки напредващата му глухота, са създадени много шедьоври на класическата музика. Средният период включва 6шест симфонии (Nos. 3 – 8), последните три концерта за [[пиано]] и единствения концерт за [[цигулка]], пет струнни квартетиквартета (Nos. 7 – 11), много сонати за пиано (включително der"Der Waldstein," и "Апасионата"), както и единствената опера на Бетховен - "Фиделио".
 
=== Късен период ===
Дни преди смъртта си Бетховен вече е прекарал месеци на легло. Един ден той казва на приятелите си: „Аплодирайте, приятели, комедията свърши.“ Ден по-късно получава подарък — отлежало вино от неизвестен граф. Бетховен се радва на подаръка, посяга към чашата и казва: „Жалко, жалко. Твърде късно е.“, след което изпаднал в кома за няколко дни. На 26 март се развила силна пролетна буря. Бетховен се събудил, протегнал високо ръка, стискайки здраво юмрук, след което издъхнал.
'''КъсниятТози период на Бетxовен''' започва около [[1816]] г. и продължава докато композиторът спира да твори през [[1826]] г. Последните му работитворби са виско ценени зазаради тяхнатаинтелектуалната интелектуалнаси дълбочина, наситеност и изразяване. Тук се включват Деветата"Девета симфония", "Missa Solemnis", последните шест струнни квартетиквартета и последните пет сонати.
 
Бетховен написвапише общо 9девет симфонии (последната с хор по текст на [[Фридрих Шилер|Шилер]] ), 5пет концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър и др други; [[Опера]]та "Фиделио", увертюриувертюрите "Леонора", "Егмонт", "Кориолан", "Тържествената меса";. Има и много клавирни творби - 32 сонати, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и др.
На погребението на Бетховен, което се състояло на 29 март 1827 г., присъствали между 10 000 и 30 000 души. Няколко години по-късно умрял и Франц Шуберт, като последното му желание било да бъде погребан до гроба на Бетховен. Шуберт бил неотлъчно до смъртното легло на Бетховен в последните дни на композитора.
 
През [[1792]] г. Бетховен се премества да живее във Виена, където бързо се прочува като пианист виртуоз. Все още не е известен толкова като композитор. Във Виена той концертира като пианист до загубването на слуха си. Бетховенсилно изменя до висока степен характера на някои музикални форми и жанрове. В сравнение с творчеството на предшествениците и съвременниците му неговите симфонии и музикални произведения са изградени в по-големи по мащаб форми, съдържат по-интензивна разработка на тематичния материал и конфликтност между отделните теми и епизоди. В някои от творбите му са отразени идеите на [[Френска Буржоазнабуржоазна Революцияреволюция|Френската Буржоазнабуржоазна Революцияреволюция]], като потиснатата, бореща се и накрая побеждаваща личност на глaвния художествен образ в тях.
== Външни препратки ==
{{commons|Ludwig van Beethoven}}
{{Уикицитат}}
* [http://www.angelfire.com/tn3/papazacharias/beethov.html '''32 сонати за пиано''' (midi)]
* {{en икона}} [http://www.kunstderfuge.com/beethoven.htm Large collection of Classical MIDI of Beethoven's music]
* [http://pianosociety.com/new/phpBB2/viewtopic.php?t=15 Общество за пиано  — Бетховен]. Много безплатни записи, статии и биография.
* {{en икона}} [http://www.bl.uk/onlinegallery/themes/music/beethoven.html Ръкописите на Бетховен в Британската Библиотека]
* [http://lvbeethoven.hit.bg/letters.htm Хайлигенщатското завещание и други писма на Бетховен]
 
{{Link FA|fi}}
1285

редакции