Цар на българите: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Цар на България“ преместена като „Цар на българите
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Цар на Българиябългарите''', до [[1945]] година '''Царь на българитѣ''', е титлатитлата на български владетели през [[Първа българска държава|първатаПървата]], [[Втора българска държава|вторатаВтората]] и [[Трета българска държава|третатаТретата]] българскибългарско държавицарство.
 
[[Цар]] е производна форма на титлата [[цезар]] в Древния Рим. Използва се за да обозначи висшата власт на владетел, дадена от бога в българското и руското православие.
Ред 10:
През 913 княз [[Симеон I]] получава признание за титлата цар (василевс на българите) при обсадата на [[Константинопол]], но 6 месеца по-късно Византия се отмята от признаването. През 920 г., използвайки слабостта на византийската империя, Симеон обявява [[Роман Лакапин]] за узурпатор и себе си за „цар на българи и ромеи“. Със създаване на автокефална българска църква статуквото е утвърдено и всички следващи владетели се титулуват царе.
 
В началото на [[13 век]] цар [[Калоян]] (Йоаница) води преговори с римския папа [[Инокентий III]] - обещава му да признае върховенството на светия престол над българската църква (дори е сключена т.н. [[уния]] между тях), при условие, че папата потвърди титлите на царя и патриарха. В кореспонденцията си с българският владетел обаче Инокентий до последно го титулува само ''крал'', което в средновековната йерархия стои по-ниско от ''цар''.
 
На [[22 септември]] [[1908]] г. е обявена [[Независимост на България|независимостта на България]] и обединената през 1885 г. държава [[Княжество България]] е прекръстена на [[Царство България]]. Съответно княз [[Фердинанд I|Фердинанд Сакс-Кобург-ГотаСакскобургготски]] приема възстановената титла ''цар''.
 
[[Категория:Български владетели|*]]