Разлика между версии на „Янош Бояй“

8803 байта изтрити ,  преди 13 години
Пренасочване към Янош Бояи
м (Робот Добавяне: uk:Больяй Янош)
(Пренасочване към Янош Бояи)
#redirect [[Янош Бояи]]
{{Биография инфо
| име = Янош Бояй
| портрет = JanosBolyai.jpg
| описание = унгарски математик
| наставка =
| роден-дата = [[15 декември]] [[1802]]
| роден-място = [[Клуж-Напока|Коложвар]], днес [[Румъния]]
| починал-дата = [[27 януари]] [[1860]]
| починал-място = [[Търгу-Муреш|Марошвашархей]], днес [[Румъния]]
}}
 
'''Янош Бояй''' (на [[унгарски език|унгарски]] ''János Bolyai'', на [[български език|български]] може да се срещне и като ''Бояи'', което отговаря на унгарското произношение, и по-рядко като ''Бойяй'') е [[унгарци|унгарски]] [[математик]], известен с работата си в областта на [[неевклидова геометрия|неевклидовата геометрия]].
 
==Биография==
Янош Бояй е роден в главния културен център на [[Трансилвания]], Коложвар (на немски Клаузенбург, днес Клуж-Напока, Румъния) в семейството на професора по [[математика]] Фаркаш Бояй.
На 13 години вече владее [[диференциално и интегрално смятане|диференциалното и интегрално смятане]], владее няколко езика, свири отлично на [[цигулка]] и композира.
 
Получава математическо образование във Военно-инженерната академия във [[Виена]]. През 1823 г. е произведен в офицер и изпратен в крепостта Темешвар (днес [[Тимишоара]]). В самота и разполагайки с много свободно време, Бояй се увлича се по [[геометрия]]та и по-специално с проблемите за успоредните прави, които в продължение на години занимавали и неговия баща без успех.
През 1825 г. осъзнава недоказуемостта на [[постулати на Евклид|Петия постулат]] на [[Евклид]] на основата на останалите четири, което го навежда на мисълта за възможността да се построи нова геометрия, независеща от този постулат. В свое писмо до баща си Янош пише ''„Още не съм постигнал целта си, но получих забележителни резултати — от нищо създадох нов свят.“''<ref>''„Лобачевски. Бояй. Неевклидова геометрия“'', сборник статии, издателство „Наука и изкуство“, София, 1984</ref> Въпреки пламенните молби на бащата да се откаже, Янош не го послушва и тръгва по неговия път.
 
През 1830 г. бащата съставя сборник от свои лекции по математика с намерението да ги публикува. Около една година той не успява да събере необходимите средства, докато Янош не го убеждава да приеме от него пари за отпечатването, като в приложение добави към лекциите и своя собствен ръкопис. И до днес това издание е известно под името ''„Апендикс“'', въпреки че самият сборник статии е издаден под името ''„Тентамен“''.
 
Когато Фаркаш Бояй моли своя приятел [[Карл Фридрих Гаус|Гаус]] за мнение по труда на Янош, Гаус високо го оценява, но оспорва първенството на научните му резултати. Самият Гаус бил достигнал до тези резултати още в началото на века, но така и не се осмелил да ги публикува, ''„защото повечето хора няма да разберат за какво става дума“'',<ref>''„Лексикон Математика“'', Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, ИК Абагар, София, 1995, ISBN: 954-584-146-Х</ref> Отговорът на Гаус предизвиква силно разочарование и гняв у Бояй. Известно време той дори вярва, че великият математик си приписва заслугите му, и това личи от неговата кореспонденция и архиви.
 
Бояй обаче не знае, че почти същите резултати в областта на неевклидовата геометрия постига и още един друг голям математик, [[Николай Лобачевски]], с когото са работили успоредно във времето. Лобачевски обаче още през 1826 г. докладва резултатите си пред математическата общност в университета в [[Казан]], а през 1829 г. ги публикува. Бояй научава това едва през 1848 г., когато прочита излязлата на [[немски език]] през 1840 г. книга на Лобачевски ''„Геометрични изследвания върху теорията на паралелните прави“''. Това е втори тежък удар за Бояй, който до този момент е продължавал да вярва в приоритета си в областта. Цитирането на първата публикация от 1829 г. напълно му отнема възможността за приоритет. Той започва да учи [[руски език]], за да се запознае в оригинал с трудовете на Лобачевски, изчита ги прецизно, посочвайки някои дребни неточности, но като цяло справедливо оценява работата му и нарича изводите му гениални.
 
Разочарованията, трудният самотен живот и напредналата възраст на Бояй оставят отпечатъка си, вдъхновението го е напуснало. До края на живота си Бояй продължава да се занимава с математика, но не постига съществени резултати, като една от причините е и че в изолацията си не успява да следи новостите в бурно развиващите се области на [[алгебра]]та и [[математически анализ|анализа]]. Ръкописите му в обем от над 20&nbsp;000 ръкописни страници биват изучени и оценени едва след смъртта му през 1860 г.
 
== Източници ==
<div class="references-small"><references /></div>
 
== Външни препратки ==
*{{en икона}} [http://www-history.mcs.st-andrews.ac.uk/Biographies/Bolyai.html Подробна биография на Янош Бояй]
 
[[Категория:Унгарски математици|Бояй, Янош]]
[[Категория:Математици (геометрия)|Бояй, Янош]]
 
[[bn:ইয়ানোশ বলিয়ই]]
[[cs:János Bolyai]]
[[de:János Bolyai]]
[[en:János Bolyai]]
[[eo:János Bolyai]]
[[es:János Bolyai]]
[[fa:یانوش بویویی]]
[[fr:János Bolyai]]
[[hu:Bolyai János]]
[[it:János Bolyai]]
[[ja:ボーヤイ・ヤーノシュ]]
[[lv:Jānošs Bojaji]]
[[nl:János Bolyai]]
[[no:Janos Bolyai]]
[[pl:János Bolyai]]
[[ro:János Bolyai]]
[[ru:Бойяи, Янош]]
[[simple:János Bolyai]]
[[sk:János Bolyai]]
[[sv:János Bolyai]]
[[uk:Больяй Янош]]