Отваря главното меню

Промени

Отборът започва да играе от далечната [[1928]] година, когато Костадин Славов (Диньо Шабана) донася първата топка в Марково. Като напредничав младеж и възпитаник на [[Колеж "Свети Августин"|Католическия колеж]], той увлича много момчета по футболната игра, като едни от първите играчи са били Петър Бояджиев, Васил Маринов, Стефан Стойчев - домакин, Добри Добриков и др. Първите срещи на отбора се организират срещу пловдивския арменски тим "'''Хоментмен'''", а вече по-късно срещу съседите от [[Първенец]] и [[Коматево]].
 
Първото име на отбора е "'''Тракия'''", след това "'''Тракийска слава'''", а след 1944 година се нарича просто "'''Марково'''" или "'''Родопски сокол'''". От основаването си тимът сменя на няколко пъти игрището си. Първото игрище било хорището в центъра "Хармана". Малко по-късно се избира друго място, пак на общински терен под старото, а именно "Говедарлъка", там където сега се намира детската градина. На това място се подготвя едно по сносно игрище, като се поставят врати. По време на комунистическиятоталитарния режим, се мести североизточно от него, докато накрая се установява извън Марково в местността "'''Исака'''" (в момента - улица "[[Източна (улица)|Източна]]"). През 1930 г., играчите събират пари, като Петър Бояджиев поръчва, ушиването на първия екип на отбора, който бил зелено и бяло на хоризонтални райета.
 
Години наред отбора играе в групите на зона "[["А" ОФГ|Пловдив]]", като възхода му започва в средата на 90-те години. Няколко години отбора играе в [[„В“ футболна група|Югоизточната "В" група]], а след това два сезона се подвизава в [["Б" Професионална футболна група|"Б" група]], наред с именити отбори от големи градове. На [[4 ноември]] [[2000]] година '''"Сокол" Марково''' като отбор от [[„В“ футболна група|Югоизточната "В" група]], среща на 16-ина финалите за [[Национална купа на България|Купата]] [[ПФК Левски (София)|Левски София]]. Марковци играят добре, като дори повеждат в резултата, а Левски успяват да ги победат в продължението и то не без помощта на съдията.
299

редакции