Херберт Айзенрайх: Разлика между версии

Айзенрайх желае да стане артист, но е призован в армията и като войник във [[Втората световна война]] е тежко ранен и попада в плен. След завръщането си следва [[германистика]] във [[Виена]] и започва да пише. Няколко години е сътрудник на културната редакция на ''Радио Хамбург''. Тогава публикува значимото си есе ''"Творческото недоверие или Доколко австрийската литература е австрийска литература?"'', което има за тема националната идентичност на родната книжовност.

 

 

За художествените творби на Херберт Айзенрайх е характерно стълкновението между духовния мир на човека и конформизма на следвоенното австрийско общество. Литературният път на писателя започва с новелата ''"Покана да живеем ясно"'' (1951) и диалозите ''"Себастиан или Малкият шанс и големият риск на мъченика"'' (1953). След това Айзенрайх публикува първия си роман ''"Също и в техния грях"'' (1953) по мотиви на [[Достоевски]]. С дълбок психологизъм се отличават книгата му с разкази ''"Зъл хубав свят"'' (1957), повестта ''"Прадядото"'' (1964) и прозаичните сборници ''"Тъй да се каже, любовни истории"'' (1965), ''"Приятелите на жена ми"'' (1968), ''"Една красива победа и 21 други недоразумения"'' (1973) и ''"Синият магарешки бодил на романтиците"'' (1976). Излизат и избраните му стихотворения ''"Изгубени находки"'' (1976), както и два сборник с размишления ''"Мъдрости за грошове"'' (1985) и ''"Мемоари на ума"'' (1986) с общото подзаглавие ''"Из бележките на един софист"''.

 

== Влияние ==