Редакции на старобългарския език: Разлика между версии

 

== Най-ранни редакции на старобългарския език ==

Още преди да се установи като официален писмен език в родината си, старобългарският език започва разпространението си сред други славянски народи. За това е причина т.нар. [[моравска мисия на Кирил и Методий|моравска мисия на солунските братя]]. Най-старите открити славянски ръкописи са отзвук от делото им. Обаче всеки народ, използвал създадения вече славянски писмен език, оставя следи от своя жив говор. Например т.нар. Фрайзингенски ([[Брижински листи|Брижински]]) листи, писани с латиница, са представител на [[словенска редакция на старобългарския език|каринтийско-словенската редакция на старобългарския език]], а отклоненията от кирилометодиевата традиция са в областта на [[фонетика|фонетиката]]: ''ą'' > ''o'', ''u''; ''št'' > ''k’'', ''žd'' > ''g’'', ''ě'' > ''e'', ''ę'' > ''e''. Тази и останалите редакции на старобългарския книжовен език, се характеризират по-скоро с локално оцветяване, отколкото с нарушаване на цялостната му структура. На българска територия дори се създават т.нар. [[книжовно-правописни школи на старобългарския език|книжовно-правописни школи]], които по същността си са пак редакции на старобългарския език, по-точно на Кирило-Методиевата норма. Паметници като [[Киевски листи|Киевските листи]] и [[Пражки фрагменти|Пражките фрагменти]] са представители на [[моравска редакция на старобългарския език|моравската редакция на старобългарския език]]. Докато в първия ръкопис моравизмите са ограничени до предаване на ''št'' с ''c'' (=''ц'') и ''žd'' със ''z'', във втория се среща и група -''dl''- (''šьdlъ'', вм. ''šьlъ''), случаи като ''udariša'' < ''udarišę'', ''vьšěchъ'' (<*''wĭch''-), вм. ''vьsěchъ'' и др.

 

В [[България]] диалектните особености в отделни области, чийто центрове са [[Преслав]] и [[Охрид]], са предпоставка за обособяване на различни течения, свързани със създаването на регионален колорит в старобългарския език. Естествено, дори и след изоставянето на [[глаголица|глаголическата азбука]], Кирило-Методиевата традиция е била толкова силна, че присъства във всяко старобългарско произведение.

 

{| border="1"

|- valign="top"

Има и четвърта, едноерова, с ''ъ'' школа, която не е много добре проучена.

 

Тъй като има основание да се смята, че старобългарският е преминал в [[Хърватско]] под прякото Кирило-Методиево въздействие, можем да приемем, че [[хърватска редакция на старобългарския език|хърватската редакция]] е най-старата, оставила дълбоки следи. Предполага се, че основата на славянската писменост в Хърватско са положени направо от [[Кирил и Методий]], минавайки през [[Далмация]] на път за [[Рим]]. Друго мнение съществува пък, че тя е навлязла в Хърватско под личното влияние на Методий от съседна [[Панония]]. Съществува трето становище, че основател на хърватската глаголическа традиция е [[Горазд]], един от първите Кирило-Методиеви ученици, избягал след смъртта на Методий от [[Великоморавия]] в Хърватско. Най-старите паметници, представители на хърватската редакция на старобългарския език са писани с кръгла глаголица, а едва по-късно се оформя т.нар. ''[[хърватска глаголица|хърватска ъглеста глаголица]]''. Характерно за тази редакция е липсата на ''ą'' и ''ę'', замествани съответно с ''o'' и ''u'', както и различните рефлекси на праславянските *''tj'', *''dj''.

 

Най-старите писмени паметници, представители на [[сръбска редакция на старобългарския език|сръбската редакция на старобългарския език]] са писани с [[кирилица]] и се явяват към края на [[12 век]] (''Мирославовото евангелие'', ''Повелята на бан Кулин към дубровчаните''). Това е езикът на всички сръбски църковни, книжовни, а донякъде и обществено-правни ръкописи чак до края на [[17 век|17]] и началото на [[18 век]], когато в [[сръбска литература|сръбската литература]] навлиза ''руско-славянският'' или ''църковно-руският език'', т.е. ''руската редакция на старобългарския''. За първоначалната сръбска редакция на старобългарския е характерно силното влияние на двете преславски школи, като предимство има едноеровата, в съответствие с особености на самия [[сръбски език]], където не се различават вече два ера. Най-старият сръбски паметник – ''Мирославовото евангелие'' е писано с ''едноерова кирилица'', но има и два знака за носовките ''ą'' и ''ę''. Но по-нататък за сръбската редакция е характерно изоставяне на [[носовка|носовките]] и замяната им с ''оу'' и ''е'', което отговаря на сръбската фонетика. От 15 век са известни две нови школи на сръбската редакция на старобългарския език: т. нар. ''Ресавска школа'', която реформира правописа и по образец на [[среднобългарски език|среднобългарската]] търновска школа въвежда [[диакритични знаци]]; другата школа е т.нар. ''босанска школа'', отразяваща в правописната си система диалектно състояние в една сръбско-хърватска област, а именно т.нар. [[икавизъм]] – за [i] се употребяват трите знака за [i], [y] и [ě], а смесването на [i] и [y] е по начало характерна черта за [[южнославянски езици|южнославянските езици]], в които [y] се уеднаквява по звучене с [i].

 

 

През [[10 век]] бива прието [[християнство]]то и в [[Киевска Рус]] и за това на първо време са нужни богослужебни книги, написани на разбираем език. През 10 век такъв език е само старобългарският книжовен език. По този начин се оформя и [[руска редакция на старобългарския език|руската]] (източнославянската) редакция на старобългарския, в която само голямата носовка се заменя с ''оу'', a още в първите руски паметници се наблюдава смесване между знаците за [''ě''] и [''ja''], които в източнославянски вече имат еднаква фонетична стойност. В този книжовен вариант се запазват основните фонетични особености на стробългарския:

* Непълногласни съчетания [''ra''], [''rě''], [''la''], [''lě''], вместо пълногласни източнославянски [''oro''], [''ere''], [''ole''], [''elo'']

* Съчетания [''ra''], [''la''] в началот на думи, пред съгласни, там където според източнославянските норми би трябвало да бъде [''ro''], [''lo'']

 

== Културно-историческо значение на старобългарския език ==

Културно-историческото значение на старобългарския език е многостранно. На първо място, той изиграва роля за ''културното обособяване на славяните''. На второ място, той изиграва роля на катализатор и стимулатор при създаването на всички славянски езици, като при едни оказва по-силно въздействие и оставя по-дълбоки следи, а при други служи като пример. Не на последно място е значението на двупосочното въздействие на старобългарския език върху [[български книжовен език|новобългарския книжовен език]]: от една страна непрекъсваната връзка с традицията на българска почва, и от друга – силната струя рускоцърковнославянско влияние.

 

Когато започва да действа задържащо за развитието на отделните славянски книжовни езици, и когато те тръгват по собствения си път на развитие, старобългарският език е изпълнил вече своята историческа мисия и остава в историята на световната цивилизация наред със [[санскрит]], [[старогръцки език]] и латински.