Петър Куцаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 40:
Ценители на истинското и неподправено от естетически „клишета” изкуство. В изложбата са включени 43 творби - акварел и маслена живопис и 16 скулптури, като най-ранното произведение - „Автопортрет” датира от 1947 г., а по-късните цикли са създадени в наши дни.
Въпреки, че завършва скулптура и работи и преподава в тази специалност, в настоящата изложба Петър Куцаров ни изненадва с виртуозната си акварелна техника. Без никаква подготовка по хартията и следи от молив, художникът рисува с лекота, бързина и изключителна прецизност. Богатата му палитра, финото нюансиране на цветовете, смелата му и бърза мазка улавят и най-тънките и мимолетни състояния на природата, на въздушната среда, на различните сезони. Едно от основните достойнства на акварелите на Петър Куцаров е това, че той не не се страхува да експериментира, а подхожда към всеки мотив индивидуално, като блестящо успява да предаде настроението, което той поражда. Затова и в някои от акварелите художникът използва по-експресивни похвати, а в други, четката с лирическа лекота сякаш не докосва хартията.
Маниерът му на работа го доближава до големите западноевропейски майстори на акварела и живописта и до имената на най-известните български акварелисти [[Константин Щъркелов]], [[Марио Жеков
В скулптурните си творби, Петър Куцаров разкрива един богат свят от пластични образи, сякаш идващ от недрата на праисторията. Различните видове и форми камък го вдъхновяват да разкрие „скритите образи” в дълбините на каменното парче. Усилията на природата и усилията на твореца се събират в каменния блок и се случва чудо. Художникът като че ли само дорисува създаденото от природата, неговата намеса е толкова изящна и внимателна, че зрителят се пита как са възможни такава хармонична симбиоза и „съавторство”? Релефите на Петър Куцаров ни напомнят древни времена – пещерните фрески и египетските релефи, тракийските стели или Шумер и Акад.
В настоящата си изложба Петър Куцаров сближава два толкова различни материала – твърдостта на камъка и мекотата на хартията не се противопоставят, а напротив – допълват се взаимно. Два материала, а първоизточникът е всъщност един. Неизтиващата магма на материята и неугасващата мощ на духа се сливат с изящество и стил, сетивата долавят чисти тонове и си почиват умиротворени сред творбите на Петър Куцаров. Аз лично си припомням стихове, например [[Атанас Далчев]]: „Художникът искаше да нарисува вятърът, и виждаше винаги, че рисува друго...”. Нека всеки един от нас открие и се наслади на това друго, което щедро ни дарява Петър Куцаров.
Благодарим на доц. Петър Куцаров за естетическия празник, който ни създаде и му пожелаваме още дълги години да радва почитателите си и прекрасното си семейство със своите прекрасни творби.
| |||