Беси: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м София|
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Бесите''' са жречески род от тракийското племе на [[сатри]]те, пазители на [[Светилище на Дионис|Светилището на Дионис]], което според античните сведения се е намирало в [[Стара планина]] (Хемус) или [[Пангей]], а според съвременните изследователи - в [[Родопи]]те и по-конкретно в [[Перперикон]], за което свидетелстват последните археологически разкопки там.
 
Първи за прочутия храм споменава [[Херодот]]. ''"Сатрите, доколкото знам - пише Херодот - не са били подчинени никога на никого и единствени от [[траки]]те продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични воини. Те притежават прорицалището на Дионис, то се намира на висок връх в планината. Измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в [[Делфи]]; няма нищо различно".''
Ред 7:
В прорицалището били съхранявани дъсчици с писанията на Орфей. Според [[Амбросий Теодосий Макробий]] култът към [[Дионис]], когото траките наричали [[Сабазий|Себадий]], се почитал на върха Зилмисос в кръгла сграда с отвор в покрива, откъдето да проникват слънчевите лъчи.
 
Мястото на светилището на [[Дионис]] се е пазило в тайна{{факт}} и е трудно да се определи точното му местонахождение, но в последно време сред българските археолози се налаганалагат хипотезата,две хипотезати: че то се е намирало в [[Перперикон]]. Друго място, където археолозите предполагатили че можее дабило бъде е скалатав [[Беланташ]], където също са намерениоткрити интересни следи от старо тракийско светилище.
 
По-късно наименованието "беси" се разпространява върху всички [[траки]] в [[Родопи]]те, докато определението "[[сатри]]" е забравено.
Ред 17:
През [[105]]-[[106]] г. император [[Траян ]] изселва бесите като роби на север от [[Дунав]]{{факт}}.
 
След християнизирането на Тракия Библията била преведена на тракийски език (наричан от някои автори „език на бесите“), поради което съвременните учени са дали на този превод условното име ''Беска Библия (Biblia Bessica)''. Запазени са сведения за манастири, в които се езикът на бесите се използвал в богослуженията. Според житието на св. [[Теодосий Общожител]] (423-527 г.) от [[Симеон Метафраст]] един от тези манастири се намирал в местността Кутила на брега на [[Мъртво море]]: „''Теодосий, тоя мъдър мъж, подрежда по подобие на някогашния Веселеил, строителя на свещената скиния, извънредно умело и хубаво своя манастир и съгражда в него четири храма. От тях единия предоставил на тия, които си служат с гръцки език, и там бил възгласян божият химн от самия него и от останалите отци. '''Във втория храм отправяли бесите на свой език молитви към общия на всички ни Господ'''. Арменците получили третия храм, в който и те на бащин език поднасяли Богу химни. А последният и четвъртият храм, който бил построен на страна от останалите три храма, предоставил на завладените от демона и изобщо на умопобърканите, и там отправяли и те своите молитви към Всевишния, колкото пъти им се възвръщало съзнанието, като били съпровождани от тия, които ги обслужвали.''“
 
== Източници ==