Ватрослав Ягич: Разлика между версии

починал-място=[[Виена]], [[Австрия]]

}}

'''Ватрослав Ягич''' ([[хърватски език|хърв.]] Vatroslav Jagić) ([[1838]] – [[1923]]) е [[Хърватска|хърватски]] езиковед, един от най-изтъкнатите [[славистика|слависти]] от втората половина на [[19 век]].

 

== Живот ==

Ягич е роден на [[6 юли]] 1838 г. във [[Вараждин]], където посещава основно училище и първите гимназиални класове. Гимназия завършва в [[Загреб]]. Тъй като има особен интерес към [[филологията]], той заминава за [[Виена]], където следва [[класическа филология]], а при [[Франц Миклошич]] слуша лекции по [[славистика]], на която впоследствие се отдава изцяло. След като завършва [[Виенски университет|Виенския университет]], Ягич се връща в Загреб, където е гимназиален учител от [[1860]] до [[1870]] г. През [[1869]] г. е избран за редовен член на ''[[Южнославянска академия на науките и изкуствата|Южнославянската академия на науките и изкуствата]]'' (JAZU) и за член-кореспондент на [[Санкт Петербург|Петербург]]ската академия на науките.

 

 

== Научна дейност ==

Научни трудове по [[литературознание]] и [[езикознание]] Ягич започва да публикува в бюлетините на Загребската гимназия, където работи като учител. През [[1860]] г. започва заедно с [[Франьо Рачки]] и [[Йосип Торбар]] да издава ''„Книжевник“'' ''списание за хърватски и сръбски език и история и естествени науки'' (''časopis za jezik i poviest hrvatsku i srbsku i prirodne znanosti''), в което публикува няколко труда по хърватски език, заслужаващи внимание: ''„Нашият правопис“'' (Naš pravopis), ''„Бележки върху нашия синтаксис“'' (Primjedbe našoj sintaksi), ''„Из миналото на хърватския език“'' (Iz prošlosti hrvatskoga jezika). С усърдие сътрудничи в изданието на Южнославянската академия ''„Рад“'', където публикува редица статии, между които ''„Материал за глаголна палеография“''(''Građa za glagolsku paleografiju''), ''„Подмладена вокализация в хърватския език“'' (''Pomlađena vokalizacija u hrvatskome jeziku'') и др. Ягич е сред инициаторите за издаването на поредицата ''„Стари хърватски писатели“'' (''Stari pisci hrvatski'').

 

=== Архив за славянска филология ===

След пристигането си в Берлин през 1871 г. започва да издава първото по рода си списание ''„Archiv für slavische Philologie“'' (''Архив за славянска филология''), чийто редактор е цели 45 години. Чрез това списание Ягич събужда интерес както у учените, така и у обикновените хора, към [[славяни]]те, към техните езици и култура. Това списание до голяма степен допринася за утвърждаване на славистиката, на нейната [[сравнително-исторически метод (лингвистика)|сравнително-историческа методология]] и на нейното значение като научна и академична дисциплина.

 

=== История на славянската филология ===

След като се установява във Виенския университет, у Ягич се поражда идеята да издаде енциклопедия по славянска филология. Неговият труд ''„История на славянската филология“'' (''История славянской филологии'') (Петербург, [[1910]]) се появява в резултат на този негов замисъл. В него е обхванато развитието на славянската филология от началото до края на [[19 век]].

 

=== Издател на стари текстове ===

Особено интензивно Ягич се занимава със [[старобългарски език|старобългарския език]], за който доказва, че е базиран върху южнославянски диалект, като оборва т.нар. ''панонска теория'' за произхода му.

 

 

=== Връзка с Хърватска ===

Въпреки че по-голямата част от живота си Ягич прекарва извън Хърватска, той не прекъсва връзките си с нея. След идването си във Виена редовно следи всички събития, свързани с [[хърватска филология|хърватската филология]] и дори директно се намесва, както напр. при представянето и полемиката около ''Речника на хърватския език'' (''Rječnik hrvatskoga jezika''). Хърватските националисти обаче не оценяват просветителското дело и голямото значение на научната дейност на Ватрослав Ягич и го критикуват остро, понеже не участва в политическия живот в Хърватска.

 

 

== Ягич в Русия и Украйна ==

В [[Русия]] и [[Украйна]] считат Ягич за свой учен, поради изключителния му принос към славистиката в тези страни. Там той е известен под името ''Игнатий Викентьевич'' или ''Игнат Викторович'' (в Русия) и ''Ігнатій'' или ''Гнат Вікентійович'' (в Украйна).

 

== Външни препратки ==

* [http://www.moljac.hr/biografije/jagic.htm Биография на Ватрослав Ягич] (на хърватски)

* [http://litopys.org.ua/ukrmova/um147.htm Биография на Ватрослав Ягич] (на украински)

 

[[Категория:Сърбо-хърватски езиковеди]]

 

[[de:Vatroslav Jagić]]