Арсений Тарковски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Поставяне на съдържание
Ред 12:
 
Баща на [[режисьор]]а [[Андрей Тарковски]], в чиито [[филм|филми]] често присъства поезията на Арсений Александрович.
 
== Биография ==
 
Арсений Тарковски е роден на [[25 юни]] [[1907]] година в [[Елизаветград]] (по-късно [[Кировград]]), [[Украйна]], в дворянско семейство. Майка му е учителка, а баща му е стар народоволец, който знае седем чужди езика и два древни. Преди революцията Елизаветград е уникален културен център. Тук гастролират великият композитор и пианист [[Ференц Лист]], [[Фьодор Шаляпин]], поетите [[Фьодор Сологуб]], [[Андрей Бели]], [[Игор Северянин]]. Интелектуалната семейна среда и богатият културен живот определят още в ранна възраст любовта към поезията, музиката и театъра, широтата и дълбочината на мирогледа на бъдещия поет. Той боготвори украинския философ от 18 век [[Григорий Сковорода]], почитта към когото дължи на баща си Александър Кирилович и неговия приятел доктор Афанасий Михалевич, който го посвещава в творчеството му. Детството и юношеството на Тарковски преминават в тежко за страната време, което също оставя траен отпечатък в съзнанието му.
Line 19 ⟶ 21:
През [[1941]] г. заминава като доброволец на фронта и воюва до декември [[1943]] г., когато е тежко ранен и единият му крак е ампутиран. От [[Отечествена война|Отечествената война]] кореспондентът на вестник ''"Бойна тревога"'' гвардейски капитан Арсений Тарковски се завръща без един крак и с много написани стихове.
 
== Творчество ==
 
След края на войната той подготвя първата си поетична книга за печат, но през ''1946'' г. тя е ''"заклана"'' по думите на самия поет. Книпович пи­ше в рецензията си: ''"Много талантливият поет Тарковски принадлежи към този черен пантеон, към който се числят току-що репресираният поет Манделщам, разстреляният белогвардеец Гумильов (макар той ни­кога да не е бил белогвардеец), А.Т.Ахматова, за която току-що имаше постановле­ние, и Ходасевич."''
Line 24 ⟶ 28:
Едва на 55 години той вижда първата си издадена книга ''"Преди снега"'' ([[1962]]).В кратката анотация към стихосбирката се казва: "''Арсений Тарковски, широко известен преводач, се представя в книгата "Преди снега" като оригинален поет. В книгата са събрани стихове от няколко десетилетия, тя е резултат на сериозна работа, благодарение на която пред нас се разкрива сложният свят... на мисли, чувства и спомени на съвременника."''
 
[[Анна Ахматова]] оценява високо стихосбирката, нарича я ''"скъпоценен подарък за съвременния читател"''. Почти по същото време на екран излиза филмът на [[Андрей Тарковски]] "[[Иваново детство]]", в който бащата на кинорежисьора чете сам свои стихове. Творбите на Арсений Тарковски звучат и в други филми на сина му като "[[Сталкер]]" и "[[Огледало(филм)]]", средв коитокойто е извучи едно от най-одухотворените му послания "Първи срещи", завършващо с пронизващите стихове: ''"Когато ни преследваше съдбата, тъй както някой луд с бръснач в ръка".''
 
Дори и след като е "разрешено" да го печатат, той продължава да бъде упорито премълчаван като автор и да е представян от официалната критика като талантлив преводач, но не и като поет с огромно значение. От 1962 г. до смъртта му (27.05.1989) излизат: "На Земята – земното" (1966), "Вестител" (1969), "Стихотворения" (1974), "Зимен ден" (1980), и "Избрано" (1982), "Стихове от различни години" (1983), "Звезди над Арагаци" (1988). Последната книга на поета е "От младостта до старостта"(1989), за която "най-накрая" (посмъртно, в годината на кончината си) е удостоен с Държавна награда…
Line 30 ⟶ 34:
В предговора си към книгата му "Стихотворения" Маргарита Алигeр пише: "''Да се говори за стихове e въобще трудно, а за прекрасни стихове – двойно по-трудно. Възприемаш ги с чувствата си като музика, (а нима е леко да се разкаже за нея? Но ако все пак заставиш себе си да се освободиш от магията на поезията и да се вгледаш в поезията на Тарковски, ще стане очевидно неговото изкуство да възвръща на думите истинската им стойност и тежест, умението му внимател­но да вгражда в своя речник нова дума или ново понятие, които озаряват изведнъж с нова светлина цялото стихотворение."''
 
В България избрани стихотворения на Арсений Тарковски са преведени от [[Светлозар Жеков]] и публикувани в изданията "В средата на света", "Народна култура", 1982 г. и "Арсений Тарковски и други руски поети", "Нов Златорог", 2007 г.
 
== СтихосбиркиПоезия ==
* ''„Перед снегом“'' (1962)
* ''„Земле — земное“'' (1966)
* ''„Вестник“'' (1969)
* ''„Волшебные горы“'' (1978)
* ''„Зимний день“'' (1980)
* ''„Избранное“'' (събрани съчинения - стихотворения и преводи до 1982 г.)
* ''„Стихи разных лет“'' (1983)
* ''„От юности до старости“'' (1987)
* ''„Быть самим собой“'' (1987)
* ''„Звезды над Арагацем“'' (1989)
* ''„Благословенный свет“'' (1993)
 
 
== Външни препратки ==
* {{ru икона}} [http://a88.narod.ru/ars00.htm Музей на Арсений Тарковски в интернет]
* {{ru икона}} [http://www.litera.ru/stixiya/authors/tarkovskij/all.html Стихотворенията на Арсений Тарковски на руски език]
* {{bg икона}} [http://zhekov.pero-publishing.com/index.php?option=content&task=view&id=16 Стихотворенията на Арсений Тарковски на български език в превод на Св.Жеков]