Никола Козлев: Разлика между версии

 

Никола Козлев оставя сравнително малко по обем литературно наследство, но и интересно свидетелство за епохата. Той пише няколко [[елегия|елегии]], които са в духа на [[българска възрожденска литература|българската възрожденска литература]], но също така са и отзвук от неговата лична житейска драма. В стихосбирката „Стар помян“ са събрани елегиите „Плач над синов гроб“, „Плач и тъга и молба за дъжда“, „Всенароден вопиющ глас“ и серия стихове посветени на [[Велико Търново|Търново]]. Те обаче не блестят с особен литературен талант. Безспорно най-значимите творби на Козлев са двете му [[поема|поеми]], от които хронологически втората, „Черен Арап и хайдут Сидер“, му отрежда място на един от родоначалниците на българската национална поема. За нея [[Добри Чинтулов]] създава музика, а [[Добри Войников]] пише възторжени отзиви.

 

== Източници ==