Битка при Крета: Разлика между версии

Войната на Василий II с българите започва още в началото на самостоятелното му царуване през 976 г. Дълго императорът не може да се справи с нападенията на Самуил в балканските му владения. В първите години на XI в. той предприема решително настъпление и откъсва от тях много градове и области ([[Преслав]], [[Видин]], [[Тесалия]], [[Дуръс|Драч]] и др.).<ref>Златарски, В., [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html История на българската държава през средните векове, т. І, ч. 2, София 1971, с. 679-688]</ref> Българският владетел не посреща пасивно византийските нахлувания, а сам предприема успешни набези дълбоко във византийска територия срещу [[Одрин]] (1003 г.) и [[Солун]] (1004 г.).<ref>Златарски, В., [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html История на българската държава през средните векове, т. І, ч. 2, София 1971, с. 684, 687-688]</ref> Императорът на свой ред предприема нападения в България, за да не й даде възможност да се засили отново и за да защити собствените си владения.<ref>Златарски, В., [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html История на българската държава през средните векове, т. І, ч. 2, София 1971, с. 690]</ref>

При тези обстоятелства през 1009 г. се стига до сблъсъка между главните сили на двете страни при Крета. За него се разказва латинският вариант на житието на св. Никон Метаноите.<ref>Златарски, В., [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html История на българската държава през средните векове, т. І, ч. 2, София 1971, с. 689-690]</ref> Поражението на Самуил в тази битка се тълкува като едно от многократните поражения, които "парализират" опитите му за контранастъпление.<ref>Гюзелев, В., България от втората четвърт на Х до началото на ХІ век, с. 71, в: Димитров, Илчо (ред.), Кратка история на България, изд. "Наука и изкуство", София 1983</ref> Въпреки неуспеха при Крета, нападенията на българите в района на Солун и Халкидическия полуостров, продължават до [[Беласишка битка|битката при Беласица]], в която Самуил търпи решително поражение.<ref>Пириватрич, С. Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 135-136</ref>