Деян ЕневРоден е роден вна [[София11 август]] през [[1960]] г. в [[София]]. Завършил е [[английска гимназия]] и [[българска филология]] в [[СУСофийски "Свуниверситет|Софийския университет „Св. Климент Охридски"Охридски“]]. Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. В момента е в културния отдел на в. "„[[Сега]]"“. Издал е седем сборника с разкази: "„[[Четиво за нощен влак]]"“ (1987); "„[[Конско евангелие]]"“ (1992); "„[[Ловец на хора]]"“ ([[1994]]) -— Годишната награда за [[белетристика]] на ИК "„[[Христо Ботев]]"“, преведена в [[Норвегия]] (1997); "„[[Клането на петела]]"“ (1997); "„[[Ези-тура]]"“ (2000) -— Националната награда за [[българска художествена литература]] "„[[Хр. Г. Данов]]"“ и Годишната [[литературна награда]] на [[СБП]]; "„[[Господи, помилуй]]"“ (2004) -— Голямата награда за [[нова българска проза]] "„[[Хеликон (литературна награда)|Хеликон]]"“; и "„[[Всички на носа на гемията]]"“ (2005).
