Георги Вълкович: Разлика между версии

Георги Вълкович е роден през [[1833]] в [[Одрин]]. Баща му е от богатия и влиятелен [[Копривщица|копривщенски]] род [[Чалъкови (род)|Чалъкови]]. Вълкович първоначално учи в [[Пловдив]], а през [[1857]] завършва Военномедицинското училище в [[Цариград]]. След завършването си работи като [[хирург]] и преподава във Военномедицинското училище. През [[1860]]-[[1863]] специализира хирургия в [[Париж]], а през [[1865]] за кратко е главен лекар в Централната болница в [[Дамаск]]. През [[1870]]-[[1871]] е директор на цариградската болница „Хайдар паша“. През [[1872]] Вълкович вече има чин полковник в османската армия. От [[1875]] е дописен, а от [[1884]] - действителен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]]. По време на [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през [[1876]] ръководи военната болница, разположена в [[Ниш]] и [[София]]. След започването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] през [[1877]] е интерниран в Дамаск, а след нейния край напуска армията и се връща в България.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>

 

 

По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] през [[1885]] Георги Вълкович е управител на военните болници. През [[1886]] става директор на [[Александровска болница]] в София. През [[1887]] е назначен за дипломатически представител на България в Цариград и остава на този пост до смъртта си. Той е един от инициаторите на провежданата от правителството на [[Стефан Стамболов]] политика за активни дипломатически действия, насочени към подобряване на положението на българите в Османската империя.<ref name="tt"/>