|
| роден-дата=[[17 януари]] [[1863]]
| роден-място=[[Русия]]
| починал-дата=[[177 август]] [[1938]]
| починал-място=[[Москва]], [[Русия]]
}}
'''Константин Сергеевич Станиславски''' -е руски [[актьор]], [[режисьор]], педагог и теоретик на театъра, е роден на [[17 януари]] [[1863]] г. Създава школа и направление, които представляват нов етап в развитието на сценичния [[реализъм]]. Съвременният театър е изграден върху теорията на Станиславски. Той е автор на редица трудове, голяма част от които са публикувани в [[България]].
Станиславски учи в “Алексеевския„Алексеевския кръжок”кръжок“, който поставя водевили и оперети.
През 1888 г. основава (заедно с режисьора [[А. Ф. Федотов]] и педагога [[Фьодор Комисаржевски]]) Дружество за изкуство и литература. Първите му режисьорски опити са поставянето на пиесите “Плодовете„Плодовете на просвещението”просвещението“ от [[Лев Толстой]], [[1891]] г., “Потъналата камбана” от [[Герхард Хауптман]], [[1898]] г., и др.
През [[1898]] г. съвместно с [[Владимир Немирович-Данченко]] основава [[Московски художествен театър]] (МХТ), в чиято трупа влизат актьорите от Дружеството за изкуство и литература и ученици на Немирович-Данченко от Музикално-драматичното училище към Московското филхармонично дружество. Първият спектакъл на трупата е “Цар„Цар Фьодор Йоанович”Йоанович“ от [[Алексей Толстой]] (1898 г., пост. от Станиславски и А. А. Санин). Истинското начало на МХТ и на новото сценично изкуство обаче е свързано с поставянето на пиесата “Чайка”„Чайка“ от [[Антон Чехов]] (1898 г., реж. Станиславски и Немирович-Данченко). Следват “Вуйчо„Вуйчо Ваньо”Ваньо“ ([[1899]] г.), “Три„Три сестри”сестри“ ([[1901]] г.) и “Вишнева„Вишнева градина”градина“ ([[1904]] г.) от Чехов, пиесите на [[Максим Горки]] “Еснафи”„Еснафи“ и “На„На дъното”дъното“ ([[1902]] г., заедно с В. И. Немирович-Данченко).
В периода на разпространяване на различни декадентски течения Станиславски поставя в условно-символичен план “Драма„Драма на живота”живота“ от [[Хамсунг]] и “Животът„Животът на човека”човека“ от Андреев ([[1907]] г.), а по-късно “Д„Д-р Щокман”Щокман“ от [[Хенрих Ибсен]].
През [[1912]] г. заедно с [[Леополд Сулержицки]] организира при МХТ “Първа„Първа студия”студия“. След [[1917]] г. поставя пиесите “Горещо„Горещо сърце”сърце“ на [[Александър Островски]] ([[1926]] г.), “Безумният„Безумният ден, или Сватбата на Фигаро”Фигаро“ на [[Пиер Бомарше]] ([[1927]] г.), спектакъла “Брониран„Брониран влак 14-69”69“ на [[Всеволод Иванов]] (1927 г.), ръководи постановките на спектаклите “Унтиловск”„Унтиловск“ на [[Леонид Леонов]] ([[1928]] г.), “Мъртви„Мъртви души”души“ по [[Николай Гогол]] (1932 г.), “Таланти„Таланти и поклонници”поклонници“ от А. Островски (1933 г.) и др.
От [[1918]] г. е ръководител на Оперната студия към [[Болшой театър]], по-късно Оперен театър “К„К. С. Станиславски”Станиславски“, а през [[1935]] г. създава Оперна драматична студия.
Константин Станиславски умира на [[7 август]] [[1938]] г. в [[Москва]].
| 