Исихазъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Seraphita (беседа | приноси)
м /* Същност и разпространение на исихазма * в/
Ред 8:
==Същност и разпространение на исихазма==
[[Image:Gregor Palamas.jpg|thumb|left|200px|Григорий Палама - един от най-силните привърженици на исихазма]]
Във Византия исихасти се наричат монасите, които прекарват живота си в усамотение и молитви. Самото понятие произлиза от гръцката дума „исихия“, която означава „спокойствие“ или „безмълвие“. През XIV век, за разлика от предишните векове, исихазмът се превръща в широко разпространена монашеска практика, а бързо след това и в учение, което си поставя за цел да възстанови прекъснатата връзка между [[човек]]а и [[Бог]]а. Исихастите проповядват, че единението с Бога може да се постигне, когато човек успее да види Божествената светлина. Това се постига чрез особена исихастка практика. Тя включва поставянето на тялото в специално положение, задържане на дишането и непрекъснато повтаряне на Иисусовата молитва. По този начин човек постепенно достига до състояние на блаженство и в края на краищата съзирвасъзира Божествената светлина - онази, която преди това били в състояние да видят само учениците на [[Иисус Христос]].
 
През втората четвърт на XIV век привърженици на исихазма стават много видни византийски богослови, между които изпъква със своята начетеност и познания [[Григорий Палама]]. Чрез неговите богословски произведения и чрез споровете, които той води със своите противници, исихазмът се превръща в учение, което претендира, че отразява самата същност на православното християнство.