Грамофон: Разлика между версии

За изобретател на [[фонограф]]а (предшественик на грамофона) се счита Томас Едисон, който построява работещ модел през [[1878]]. Независимо от него, теория на грамофона построявасъздава и френския учен Шарл Кро, който не построява работещ модел. През [[1887]] год. Емил Берлинер развива идеята на Кро и изработва първия в света работещ грамофон. През [[1893]] на пазара се появяват първите грамофонни плочи, имащи продължителност на свирене 2 минути на 70 оборота в минута. Три години по- късно, ебонитът[[ебонит]]ът от който са били изработвани плочите се заменя с шеллак. Това намаля собствения шум на носителя. Съвременните грамофонни плочи се изработват от поливинилхлорид. Той на практика няма шум.

Разликата между грамофон и фонограф е в носителя - фонографа ползва цинкови[[цинк]]ови цилиндри, грамофона - дискове от ебонит. Различават се и в принципа на нанасяне на браздата. Фонографа използва дълбочинно нанасяне на браздата, докато при грамофона (както и при днешните устройства) механичната бразда се дълбае широчинно.

И при двете устройства, принципът на работа е еднакъв: мембрана улавя звуковите вълни, и трептейки с тяхната честота, и с помощта на метален резец, дълбае бразда върху даден носител. При възпроизвеждането, движещата се в браздата игла трепти и предава механичното трептене на мембрана. Резонаторна фуния в малко по-късните модели усилва звуците, издавани от мембраната. Първите модели фонографи са имали гумени слушалки.

Грамофоните са имали значително по-силен звук (заради широчинното нанасяне на браздатаибраздата), както и по-голяма продължителност на живот на носителите. Продължителност на записите е приблизително 4 минути. По-късно се удвоява, при навлизането на двустранно записване на плочите. Запис на диск при битови условия не е бил възможен. За сметка на това е било възможно отпечатването на неограничен брой копия на дадена плоча. Това помага на устройството да се популяризира и да измести фонографа.