|
'''Лизозомата''' е [[Клетъчни органели|клетъчен органел]], който е ограден от [[цитоплазма]]та с една фосфолипидна мембрана. В лизозомите се съдържат около 50 различни вида [[ензим]]и, които участват в смилането на различни продукти попаднали в [[клетка]]та от външната среда.
Особенно много лизозоми има в белите кръвни клетки от различни класове, които участват в не специфичният имунен отговот на организма. Oткрити са от К. де Дюв в началото на 50-те год на 20-ти век.▼
Лизозомите биват два вида: първични и вторични. Първичните са новосинтезирани органели от [[Апарат на Голджи|Апарата на Голджи]] и все още на са имали контакт с продукт за разграждане. Вторичните лизозоми вече са имали контакт. В тяхната вътрешност могат да се открият остатъци от различни вещества, включително и части от органели[[органел]]и на собствената [[клетка ]], които са били разградени. Лизозомите са особенно много във фагоцитите[[фагоцит]]ите. ▼▲Особенно много лизозоми има в белите кръвни клетки от различни класове, които участват в не специфичният имунен отговот на организма.
век. Лизозомите са органиодиорганоиди и на вътрешната мембранна система на клетката, изпълняваща литични функции те участват в смилането на екзогенните вещества и в елиминирането на отделни вътреклетъчни части ( [[автофагия ]]). Имат кълбовидна, яйцевидна форма и големина от 0,1 до 0,8 [[μm ]]. ▼▲Лизозомите биват два вида: първични и вторични. Първичните са новосинтезирани органели от [[Апарат на Голджи|Апарата на Голджи]] и все още на са имали контакт с продукт за разграждане. Вторичните лизозоми вече са имали контакт. В тяхната вътрешност могат да се открият остатъци от различни вещества, включително и части от органели на собствената клетка, които са били разградени. Лизозомите са особенно много във фагоцитите.
хидролазитеИзградени вса лизозомитеот егранулирана огромноелекртонноплътна маса, наречена [[матрикс]] обграден от двуслойна [[мембрана]], която за разлика от митохондриалната не образува кристи. ЛизозомитеГранулираната извършватвътрешност на изозомите съдържа голям брой хидролитични [[ензим]]и , м-самежду които значително място заема киселата–фосфатаза, която се смята като маркер на апоптолизализозомите. Лизозомите съдържат и други ензими – [[нуклеази]], [[фосфопротеинфосфатаза]] и др. Количеството на [[хидролази]]те в лизозомите е огромно. Лизозомите извършват и самоунищожение на клетките. Някой автори използват автолизис вместо апоптоза и двете означават самоунищожение !. Лизозомите се подразделят на първични и вторични. Първични лизозоми – Те са изградени от финно гранулиран плътен матрикс. Образуват се от периферните издути части на цистерните на апарата на Голджи. Първичните лозозомилизозоми не са активни, защото се съдържатсъдържа събстратсубстрат ( чужд белтък, бактерии и др.) Вторичните лизозоми са ативниактивни, затова в тях често се срещат полъсмлениполусмлени или неразтворени остатъци от чужди вещества или собствени вещества от метаболизма на клткатаклетката. Вторичните лизозоми се подразделят на : ▼
-* [[Смилателни вакуоли]] ▼ЦИТОЛОГИЯ
ЛИЗОЗОМИ (Lysosome)
Oткрити са от К. де Дюв в началото на 50-те год. На 20
-* [[Мултивезикуларни телца]] ▼▲век. Лизозомите са органиоди и на вътрешната мембранна система на клетката, изпълняваща литични функции те участват в смилането на екзогенните вещества и в елиминирането на отделни вътреклетъчни части (автофагия). Имат кълбовидна, яйцевидна форма и големина от 0,1 до 0,8 μm.
-* [[Телозомни ( остатъчни телца)]] ▼Изградени са от гранулирана елекртонноплътна маса, наречена матрикс обграден от двуслойна мембрана, която за разлика от митохондриалната не образува
кристи. Гранулираната вътрешност на йизозомите съдържа голям брой хидролитични ензими, между които значително място заема киселата – фосфатаза, която се смята като маркер на лизозомите. Лизозомите съдържат и други ензими – нуклеази, фосфопротеинфосфатаза и др. Количеството на
▲хидролазите в лизозомите е огромно. Лизозомите извършват и м-са на апоптолиза – самоунищожение на клетките. Някой автори използват автолизис вместо апоптоза и двете означават самоунищожение! Лизозомите се подразделят на първични и вторични. Първични лизозоми – Те са изградени от финно гранулиран плътен матрикс. Образуват се от периферните издути части на цистерните на апарата на Голджи. Първичните лозозоми не са активни, защото се съдържат събстрат ( чужд белтък, бактерии и др.) Вторичните лизозоми са ативни, затова в тях често се срещат полъсмлени или неразтворени остатъци от чужди вещества или собствени вещества от метаболизма на клтката. Вторичните лизозоми се подразделят на :
▲- [[Смилателни вакуоли]]
▲- [[Мултивезикуларни телца]]
▲- [[Телозомни ( остатъчни телца)]]
==Функция на лизозомите==
Когато „остареят”, част от органелите на клетката ( митохондрии, едноплазменият ретикулуми се елиминират, като първоначално се ограждат от каналчета на едноплазмения ретикулум, изпълнени с много хидролитични ензими). Това явление се нарича автофагия. Когато съдържанието в автолизозомите, респективно в цитосегрезомите се разгради под действието на хидролит, ензими( и след като част пт смлените вещества се използват от клетката ), остават крайни образувания – телолизоми - веществата от които се изхвърлят от клетката след преработка. Лизозомит(автолизозомите и цитосегрезомите) извършват и автолиз ( според някой автори понятието е апоптоза) на клетката, ако тя е увредена. Лизозомите имат и друга функция – модификация на клетъчни продукти. Наример в клетките на щитовидната жлеза едноплазмения ретикулум синтезира тироглобулин ( белтък предшественик на тиропния хормон). След секрецията на тироглубина от едноплазмения ретикулум, последния се слива с първичните лизозоми, хидлолитичните ензими на които го трансформират в тироиден хормон, който след това се извежда в кръвния поток. Според съвременните представи лизозомния апарат се е развил като специализирана част на катаболитната система на цитоплазмата с широка функционална пластичност.
Когато „остареят”, част от част от органелите на клетката ( митохондрии, едноплазмен ретикулум се елиминират, като първоначално се ограждат от каналчета на едноплазмения ретикулум, изпълнени с много хидролитични ензими. Тези каналчета, съсдържат хурдрол. зими и огадените цитоплазмени
органели образуват автофагозома. Това явление се
нарича автофагия. Към тези тени автоагозоми се
присъединяват първичните лизозоми и автофагозомите
се превръщат в автолизозоми ( цитолизозоми ). Когато
автолизозомите се слеят образуват цитосегрозоми.
Когато съдържанието в автолизозомите, респективно в
цитосегрезомите се разгради под действието на
хидролит. ензими ( и след като част пт смлените
вещества се използват от клетката ) остават крайни
образувания – телолизоми.
Веществата от, които се изхвърлят от клетката след
преработка.
Лизозомите ( автолизозомите и
цитосегрезомите) извършват и автолиз ( според някой
автори понятието е апоптоза) на клетката, ако тя е
увредена.
Лизозомите имат и друга функция –
модигикация на клетъчни продукти. Наример в
клетките на штитпжидната жлеза едноплазмения
ретикулум синтезира тироглобулин ( белтък
предшественик на тиропния хормон) След секрецията
на тироглубина от едноплазмения ретикулум,
последния се слива с първичните лизозоми,
хидлолитичните ензими на които го трансформират в
тироиден хормон, който след това се извежда в
кръвния поток.
Според съвременните представи лизозомния апарат се
е развил като специализирана част на катаболитната
система на цитоплазмата с широка функционална
пластичност.
Лизозома
15
ПЕРОКСИЗОМИ
Рази група микро телца е наречена пероксизоми от К. Де Дзв през 1956г. Те
са неголеми вакуоли, обвити с единична мембрана, ограничаваща
рганулирания матрикс. В центъра на матрикса има сърцевина. В зоната на
сърцевината се намира паракристална структура, състояща се от подредено
опаковани фибрили и тръбици.
Пероксизомите са открити при протисти (амеби), при низити гъби
(дрожди), при висши растения ( ембрионални тъкани, ендосперм), при
висши гръбначни животни, главно в черния дроб и бъбреците.
16
Пращайте своите
| 