'''Кавхан Исбул''' е бългaрски кавхан с изключителни заслуги в развитието на държавата, [[регент]]-съуправител на малолетните ханове [[Маламир]] ([[831]]-[[836]]) и [[Пресиан]] ([[836]]-[[852]]).
Титлата [[кавхан]] е втора по ранг в [[йерархия]]та на [[Първото българско царство]]. Исбул заема този пост още по времето на ханкан [[Омуртаг]]. Когато Маламир наследява ханкан Омуртаг, мирният договор с [[Византия]] от [[815]] г. е потвърден от страна на българите. [[гърци|Ромеи]]те обаче решават, че момента е удобен за нападение срещу България. Кавхан Исбул повежда българската армия, водейки със себе си и младия ханкан. Изтласква противника, навлиза във византийска територия и завзема крепостите [[Проват]] (до [[Одрин]]) и [[Бурдизон]]. След това мирният договор е подновен. Кавханът продължава строителната дейност на ханкан Омуртаг - в строителен надпис от времето на ханкан Маламир се съобщава, че неговият кавхан Исбул направил водоскок и го дарил на владетеля. След ранната смърт на Маламир престолът е зает от Пресиан, син на [[Звиница]]. Отново кавхан Исбул играе първостепенна роля в управлението на държавата.
В частично запазения [[надпис от Филипи]] е посочено, че ханкан Пресиян е изпратил кавхан Исбул в земите на славянкото племе [[смоляни]], в Югозападните [[Родопи]] и [[Беломорие|Беломорието]]. Предполага се, че по време на този поход на кавхан Исбул България достига до [[Бяло море|беломорското]] крайбрежие.
