Тодор Дочев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Биография инфо
'''Тодор Георгиев Дочев''' е роден в [[Стара Загора]] през 1882 г. Още съвсем млад се включва
| име = Тодор Дочев
в революционните борби на македонските българи, явно повлиян от множеството свои
| портрет = dot.png
съграждани, които по това време вече се сражават с турците за свободата на Македония.
| описание = български революционер
| наставка =
| роден-дата = [[1882]]
| роден-място = [[Стара Загора]], днес [[България]]
| починал-дата = [[1909]]
| починал-място = [[Прилеп (град)|Прилеп]], днес [[Република Македония]]
}}
 
'''Тодор Георгиев Дочев''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
През 1904 г. е четник в Крушовско в четата на [[Петър Юруков]]. През 1905 е четник
при войводата [[Иван Наумов – Алябака]]. През месец октомври 1905, докато се намира
в с. [[Мартулци]], Велешко е предаден от сърбомани и е арестуван от турците. Тодор
обаче запазва самообладание и успява да избяга. След това се завръща в с. [[Мартулци]],
издирва предателя и го екзекутира.
 
==Биография==
През 1906 велешкият войвода подпоручик [[Панчо Константинов]] привлича в четата си
Тодор Дочев е роден в [[Стара Загора]] през 1882 г. Още съвсем млад се включва в революционните борби на македонските българи. През 1904 г. е четник в [[Крушево (град)|Крушевско]] в четата на [[Петър Юруков]]. През 1905 е четник при войводата [[Иван Наумов Алябака]]. През месец октомври 1905, докато се намира в село [[Мартолци]], [[Велес|Велешко]] е предаден от [[сърбомани]] и е арестуван, но успява да избяга, завръща в Мартолци и екзекутира предателя.
редица опитни и по-образовани четници, за да се даде отпор на сръбските чети,
които след Илинденското въстание са много активни във Велешко. Тодор Дочев отива
във Велешката чета и се нея обикаля Велешкия революционен район. Заздравяват се
позициите в редица села, в които сръбската пропаганда и сърбоманство са успели
да намерят почва. Четата наказва няколко шпиони сърбомани, които са в услуга на
сръбските чети.
 
През 1906 велешкият войвода подпоручик [[Панчо Константинов]] привлича в четата си редица опитни и по-образовани четници, за да се даде отпор на [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|сръбските чети]], които след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] са много активни във Велешко. Тодор Дочев влиза във Велешката чета и се нея обикаля Велешкия революционен район. Заздравяват се позициите в редица села, в които сръбската пропаганда и сърбоманство са успели да намерят почва. Четата наказва няколко шпиони сърбомани, които са в услуга на сръбските чети.
Тодор Дочев участва в сражението на 18 април 1906 в манастира “Св. Иван” при с.
Ветково, Велешко. Четите на войводите Боби Стойчев и [[Панчо Константинов]] са обградени
от 3000 души турски аскер в манастира. Сражението продължава през целия ден и
положението на обсадените чети става критично. Войводите решават с настъпването
на мрака да пробият обсадата с атака. Сформирана е ударна група, която под ръководството
на Тодор Дочев да атакува турските редици, да пробие обръча, за да се измъкнат
двете чети. Точно в 21 часа групата на Тодор Дочев атакува с бомби и викове “Ура”
и предизвиква паника в редиците на неприятеля. При настъпилата суматоха започва
престрелка между самите турци и двете чети успяват да се измъкнат невредими от
обсадата.
 
Тодор Дочев участва в сражението на 18 април 1906 в манастира “Св.„Свети Иван”Иван“ при с.село
На 25 юни 1906 г. четата на подпоручик Панчо Константинов води сражение в местността
[[Ветерско]], Велешко. Четите на войводите [[Боби Стойчев]] и [[Панчо Константинов]] са обградени от 3000 души турски аскер в манастира. Сражението продължава през целия ден и положението на обсадените чети става критично. Войводите решават с настъпването на мрака да пробият обсадата с атака. Сформирана е ударна група, която под ръководството на Тодор Дочев да атакува турските редици, да пробие обръча, за да се измъкнат двете чети. Точно в 21 часа групата на Тодор Дочев атакува с бомби и викове “Ура” и предизвиква паника в редиците на неприятеля. При настъпилата суматоха започва престрелка между самите турци и двете чети успяват да се измъкнат невредими от обсадата.
“Куртов камък” със сръбски чети. В сражението загива войводата Константинов. За
велешки войвода е избран натрупалият вече значителен боен опит Тодор Дочев.
 
На 25 юни 1906 г. четата на подпоручик Панчо Константинов води сражение в местността Куртов камък със сръбски чети. В сражението загива войводата Константинов. За велешки войвода е избран натрупалият вече значителен боен опит Тодор Дочев. Тодор Дочев взема участие и в битката при [[Ножот]] на 14 юли 1907, заедно с четите на [[Михаил Чаков]] и [[Велко Попадийски]].
Тодор Дочев взема участие и в битката при “Ножот” на 14 юли 1907, заедно с четите
на Михаил Чаков и Цвятко Попадийски.
 
През есента на 1907 Тодор Дочев вече е войвода на чета от 13 души и действа из [[Кореща]]та, [[Костурско|Костурския]] революционен окръг.
Корещата, Костурския революционен окръг.
 
След Хуриета през юли 1908 е арестуван заедно с други четници и осъден да излежава
присъдата си в Прилепския затвор. През 1909 получава [[амнистия]], но дни преди да бъде освободен е отровен от турците.
 
{{сорткат|Дочев, Тодор}}
През 1909 получава [[амнистия]], но дни преди да бъде освободен е отровен от турците.
[[Категория:Български революционери от Тракия]]
 
[[Категория:Български революционери от Тракия|Дочев, ТодорВМОРО]]