Селото е разположено на юг от град [[Ресен]], на полуостров врязващ се навътре в ПреспаснотоПреспанското езеро. Самият полустров е поделенбподелен териториално между Република Македония и Албания и границата между двете страни остава в непосредствена близост на селото.
==История==
В 19 век Конско е село в Битолска каaза, Нахия Долна Преспа на [[Османска империя|Османската империя]]. ВСпоред „[[Етнографиястатистиката на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[КонстантинополВасил Кънчов]] вот [[18781900]]г. година''Койнско'' иима отразяваща60 статистикатажители, на мъжкото население отвсички [[1873българи]], Конско е посочено като село с -- домакинства и --- жители [[българихристияни]].<ref>„Македония[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm иВасил ОдринскоКънчов. Статистика„Македония. наЕтнография населениетои от 1873 гстатистика“.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-871900.]</ref>
В началото на [[20 век]] българскотоЦялото население на селото е [[гъркомани|гъркоманско]] под върховенството на [[БългарскаЦариградска екзархияпатриаршия|БългарскатаЦариградската екзархияпатриаршия]]. По данни на секретаря на екзархията[[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] презв [[1905]] година в Конско има ---16 българи екзархисти и функционира българскопатриаршисти училищегъркомани.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.168-169.</ref>▼
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] от [[1900]]г. ''Койнско'' има 60 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.]</ref>
▲В началото на [[20 век]] българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] през [[1905]] година в Конско има --- българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.168-169.</ref>
