Българската дума «ерминия» означава «обяснение, напътствие, описание». '''Ерминиите ''' на възрожденските [[български зографи]] представляватса ръкописни напътствия и описания на техниката и иконографията на църковното изкуство на възрожденските български [[зограф]]и. ТерминаБългарската дума „ерминия“ означава «ерминия»„обяснение, напътствие, описание“. Терминът „ерминия“, за разлика от руското «подлинник»„подлинник“, е приет най-късно ок. 1810 г. от български зографи, които първи са превели прочутата ''Ερμηνεία της ζωγραφικής τέχνης '' на гръцкия йеромонах [[Дионисий от Фурна]]. Тя е била написана на [[Атон]] през 1730-1733 г. като компилация на по-стари анонимни произведения. По същото време [[Христофор Жефарович]] пише своята оригинална ерминия на гръцки език, която е дошла до нас само в два по-късни преписа (в Букурещ и София) и е издадена, както и техниката на иконописта, съдържаща се в седем познати български ерминии, едва през 2004 г. в немски превод. Компилативната ерминия на зографите [[Захарий Петрович]] от Самоков (1834-1838) и пьрвата ерминия на [[Дичо Зограф]] (1835-1839 г.), едно съвсем оригинално произведение, са издадени почти изцяло на осъвременен български език през 1976 г. Ерминията на Дионисий е най-известна в света, което се дължи на нейния ранен превод на френски език (1845 г.). Следват преводи на немски -— 1855 г., на руски -— 1868 г. и след това на много езици. За зографските ерминии, особенно за Дионисиевата ерминия, има множество научни публикации. ▼== Ерминия ==
==Етимология==
Старогръцкият глагол ''hermeneuein'' има три значения, свързани с [[Хермес]], в ролята му на посредник между олимпийските богове и простосмъртните: говоря, разказвам /; обяснявам (ситуация) /; превеждам от чужд език. Една голяма част в Organon''Органон'', сборникасборникът на съчиненията на [[Аристотел]] по естетика, е озаглавена ''Peri hermeneias'' («За„За интерпретацията»интерпретацията“). В този смисъл гръцкото съществително „''hermeneiа''“ означава «интерпретация»„интерпретация“. Съществуват много съчинения под това заглавие, които представляват интерпретация на Новия завет в светлината на ВетхияСтария завет и обратно. [[Екзегетика]]та и [[херменевтика]]та са отдавна близко свързани философски методи. Модерната херменевтика (Schleiermacher[[Фридрих Шлайермахер|Шлайермахер]], Dilthey[[Вилхелм Дилтай|Дилтай]], Heidegger[[Мартин Хайдегер|Хайдегер]], Gadamer[[Ханс-Георг Гадамер|Гадамер]]) излиза далеч от рамките на [[Библия]]та. Виж статията на Abdul Rahim Afaki, From Biblical to General Hermeneutics: A Historical-Thematic Development [http://www.renaissance.com.pk/decrecol20.htm]
▲Българската дума «ерминия» означава «обяснение, напътствие, описание». Ерминиите на възрожденските [[български зографи]] представляват ръкописни напътствия и описания на техниката и иконографията на църковното изкуство. Термина «ерминия», за разлика от руското «подлинник», е приет най-късно ок. 1810 г. от български зографи, които първи са превели прочутата Ερμηνεία της ζωγραφικής τέχνης на гръцкия йеромонах [[Дионисий от Фурна]]. Тя е била написана на [[Атон]] през 1730-1733 г. като компилация на по-стари анонимни произведения. По същото време [[Христофор Жефарович]] пише своята оригинална ерминия на гръцки език, която е дошла до нас само в два по-късни преписа (в Букурещ и София) и е издадена, както и техниката на иконописта, съдържаща се в седем познати български ерминии, едва през 2004 г. в немски превод. Компилативната ерминия на зографите [[Захарий Петрович]] от Самоков (1834-1838) и пьрвата ерминия на [[Дичо Зограф]] (1835-1839 г.), едно съвсем оригинално произведение, са издадени почти изцяло на осъвременен български език през 1976 г. Ерминията на Дионисий е най-известна в света, което се дължи на нейния ранен превод на френски език (1845 г.). Следват преводи на немски - 1855 г., на руски - 1868 г. и след това на много езици. За зографските ерминии, особенно за Дионисиевата ерминия, има множество научни публикации.
'''Издания на българските и гръцките зографски ерминии:''' ▼
▲'''==Издания на българските и гръцките зографски ерминии :'''==
* [[Асен Василиев]], Ерминии. Технология и иконография, София 1976
* Ivan Bentchev, Griechische und bulgarische Malerbücher. Technologie (Beiträge zur Kunst des christlichen Ostens, Band 11), Recklinghausen 2004 ▼
==Виж още==
▲* Ivan Bentchev, Griechische und bulgarische Malerbücher. Technologie (Beiträge zur Kunst des christlichen Ostens, Band 11), Recklinghausen 2004
* [http://www.renaissance.com.pk/decrecol20.htm Abdul Rahim Afaki, From Biblical to General Hermeneutics: A Historical-Thematic Development]
|
