Епископ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 7:
Нов епископ се избира от събрание на вече действащи епископи с вишегласие. В БПЦ епископът се избира от [[Свети синод|Св. Синод]]. След избора си, епископът бива ръкополаган от поне трима (в изключителни случаи – от двама) други епископи.
Титлите „[[папа]]”, „[[патриарх]]”, „[[митрополит]]”, „[[архиепископ]]” са именно титли, и техните носители са именно епископи. Така епископът на [[Рим]] по дефиниция е „папа”, Софийският епископ (митрополит) е и български патриарх. В БПЦ, както и в повечето поместни православни църкви, епископите с реална епархия са митрополитите. Останалите обикновено носят името на древна, несъществуваща вече епархия – Велички, Крупнишки, Левкийски, и т.н. епископ. Съществува длъжността „викариен епископ”, който е ресорен помощник на митрополита при осъществяването на властта му. В Римокатолическата църква обикновено носят титлата „монсеньор”, което е по-скоро почетно обръщение и носителят му не е непременно да бъде епископ. Тук трябва да се направи уточнението, че кардиналите не са непременно епископи – те могат да бъдат също [[дякон]]и и [[презвитер]]и. В повечето [[протестантство|протестантски църкви]] епископският сан е съхранен, но в някои от тях, например при т. нар. „[[презвитерианци]]”, е отпаднал. В някои религиозни общности, като „Светиите
С епископа се свързват и понятията „[[катедра]]”, „[[катедрала]]” („катедрален храм”). Катедрата е условно мястото, откъдето епископът осъществява своята духовна власт и е свързана с [[храм]]а, където епископът редовно извършва богослужения и произнася проповеди. Този храм се нарича „катедрален”, или „катедрала”. София е един от градовете, в които има повече от един катедрален храм – „[[Храм-паметник Александър Невски|Св. Александър Невски]]” (катедра на Българския патриарх) и „[[Света_Неделя|Св. Неделя]]” (седалище на Софийския митрополит). В миналото софийска катедрала е била църквата „[[Света София (София)|Св. София]]”. За римокатолиците у нас църквите „Св. Йосиф” (за западен, или латински обред) и „Успение богородично” (за източния обред, т.нар. "[[униати]]"), също имат статут на катедрални храмове.
| |||