Серджу Челибидаке: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Махане на глупост, ако аз съм я писал - простете... |
не е глупост - аз съм я писал |
||
Ред 22:
През кариерата си Челибидаке е бил главен диригент на [[Лондонска филхармония|Лондонската филхармония]] ([[1962]]-[[1963]] и [[1977]]), Южнонемската филхармония ([[Щутгарт]] – от [[1972]]), Оркестъра на [[Франция|Френското]] национално радио (от [[1975]]), а от [[1979]] година е главен диригент на [[Мюнхенска филхармония|Мюнхенската филхармония]], където работи до края на живота си. Води активна преподавателска дейност. Автор е на няколко симфонични творби, които са малко известни на широката публика. При огромен успех преминават [[концерт]]ите му в [[България]] през [[1993]] година.
Прочут интерпретатор на творбите на [[Франц Шуберт]], [[Йоханес Брамс]], [[Ектор Берлиоз]], [[Густав Малер]] и най-вече на [[Антон Брукнер]]. (Изпъленията на произведения от Брукнер под ръководството Челибидаке са прочути с тяхната голяма продължителност достигаща понякога четири трети от тази при други негови колеги.) Симфониите на [[Лудвиг ван Бетховен]], изпълнени под негово ръководство, приживе не се радват на добро приемане от страна на публиката, но днес интересът към тях се засилва.
Челибидаке категорично отказва да прави [[звукозапис|студийни записи]], както и да бъдат издавани записите на неговите концерти. Няколко години след смъртта му обаче неговите наследници, с оглед предотвратяването на [[пиратство|пиратското]] разпространение на някои от тях, а и по чисто комерсиални причини, разрешават на компании като „Сони мюзик”, ЕМИ, „Дойче грамофон”, да издадат съхраненото от творчеството на диригента.
| |||