Държавно устройство на Унгария: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 38:
Съсловното събрание се създава още през 12 век, той е представлявал "събрание на цялата нация", като под нация тогава се е разбирало "всички държавнотворчески съсловия", тоест благородниците, и други части на народа, имащи право да участват на тези събрания. До 1608 г. на съсловното събрание всеки правоимащ е участвал лично, като участието е било и задължително. По молба на бедните благородници, за които личното уачстие на тези събрания представлявало непоносима материална тежест, било е въведено правото на участие на събранията чрез делегирани пълномощници. От тази практика през 1608 г. се изгражда едно по-съвременно устройство на Съсловното събрание, като то бива разделено на две камари. В горната камара на Съсловното събрание продължава принципът на личното участие, но в горната камара участват само висшите благородници и висшия клир, и някои други лица, имащи привилегяита за участие. За разлика от това, в долната камара заседават делегати, избрани от благородници и други, имащи право на глас. Изборът на делегатите се е извършвал с явно гласуване, и мандадатът на делегатите е бил задължителен, тоест не са имали право по време на работата си в долната камара на Съсловното събарниеда се отклоняват от поръките на хората, които са го издигнали. Освен благородници право да участват в събранията за издигане на делегати са имали и някои други привилегировани слоеве на население, като например градските управи на някои градове, някои тела с автономни права, и хората без благородническа титла, имащи висше образование.
През 1848 г. се премахва съсловният принцип, и се въвежда свободният мандат. Вместо делегати, вече има истински депутати. Право на глас получават всички лица от мъжки пол, с навършени 20 години възраст и определен имуществен ценз (в размер на средния доход на един бибш крепостнически парцел). От имуществения ценз са били освободени хората с висше образование. Поради принципа на "предобитото право", всички благородници, които към 1848 г. вече са били пълнолетни, също са били освободени от имуществения ценз (не и техните наследници). Друго изискване за право на участие на изборите е било познаване на унгарския език. Тази точка е била силно дискриминационна към 55 % от населението на Унария, които са били от етническа не-унгарска принадлежност. Запазва се и горната камара на парламента, където е продължила практика за лично участие, но тежества на парламентарната работа е била вече в долната камара. Било е запазено и явното гласуване за избора на депутатите.
По системата, изгдадена през 1848 г. са проведени избори три пъти: през 1848, 1861 и 1865 г.
През 1874 г. се прави избирателна реформа. Към имушествения ценз се добася и образователен ценз: най-малко четири завършени класи от основното училище. Премахва се задължението за знание на унгарския език. Явното гласуване е запазено. Отнема се правото на глас на всички с неплатени данъчни задължения. Поради многото цензове само около 6-7 % от населението на страната има избирателни права.
През 1913 г. явното гласуване е премахнато в столицата и големите градове, в тези местносто за първи път се въвежда тайното гласуване.
През 1918 г. се премахва имуществения ценз, и се дава право на глас на всички мъже над 21 години. Също така за първи път жените (насвършили 24 години) получават право на глас. Премахва си горната камара на парламента.
През 1922 г. отново се връщат някои ограничения в избирателното право. Имущественият ценз е върнат отново. Вместо 24 години, прагът за право на глас при жените става 30 години. Връща се и явното главуване в по-малките населени места.
През 1926 г. се връща горната камара на парламента.
Голяма избирателна реформа се прави през 1938 г. Цензовете се запазват, но откритото гласуване е премахнато, въвежда се на цялата територия на страната тайното гласуване.
След Втората световна война първите парламентарните избори през 1945 г. все още протичат въз основа на демократични принципи, но през 1947 г. вече се въвеждат нови ограничения: избирателните комисии, намиращи се в подчинение на Вътрешното министерсто, което е контролирано от комунистическата партия, имат право да лишават "вражеските елементи" от право на глас. В резултат, няколко стотин хиляди души за обявени за "вражески елементи".
Крайното премахване на парламентаризма настъпва през 1949 г., когато макар правото на избор не е ограничено, но правото за издигане на кандидатите се дава на една единствена, подчинена на комунистическата партия, организация: Националния съвет на Отечествения народен фронт.
През 1970 г. правото за издигане на кандидатите вече не е към Отечествения народен фронт, а издигането става на така наречени предварителни изборни събрания. Де факто тези събрания биват организирани отново от Отечествения народен фронт, и на събранията участват подставени лица, като по този начин издигане на неодобрени "неофициални" кандидати става невъзможно. Положението се променя леко през 1985 г., когато 74 души успяват да станат кандидат-депутати, без да имат официална подкрепа. От тези 74 души, 32 стават депутати в парламента.
Новата избирателна реформа е през 1989 г., когато се въвежда избирателната система, която с известни промени съществува и до днес.
==Изпълнителна власт==
| |||