Държавно устройство на Унгария: Разлика между версии

Съсловното събрание се създава още през 12 век, той е представлявал "събрание на цялата нация", като под нация тогава се е разбирало "всички държавнотворчески съсловия", тоест благородниците, и други части на народа, имащи право да участват на тези събрания. До [[1608]] г. на съсловното събрание всеки правоимащ е участвал лично, като участието е било и задължително. По молба на бедните благородници, за които личното уачстие на тези събрания представлявало непоносима материална тежест, било е въведено правото на участие на събранията чрез делегирани пълномощници. От тази практика през 1608 г. се изгражда едно по-съвременно устройство на Съсловното събрание, като то бива разделено на две камари. В горната камара на Съсловното събрание продължава принципът на личното участие, но в горната камара участват само висшите благородници и висшия клир, и някои други лица, имащи привилегяита за участие. За разлика от това, в долната камара заседават делегати, избрани от благородници и други, имащи право на глас. Изборът на делегатите се е извършвал с явно гласуване, и мандадатът на делегатите е бил задължителен, тоест не са имали право по време на работата си в долната камара на Съсловното събарниеда се отклоняват от поръките на хората, които са го издигнали. Освен благородници право да участват в събранията за издигане на делегати са имали и някои други привилегировани слоеве на население, като например градските управи на някои градове, някои тела с автономни права, и хората без благородническа титла, имащи висше образование.

През [[1848]] г. се премахва съсловният принцип, и се въвежда свободният мандат. Вместо делегати, вече има истински депутати. Право на глас получават всички лица от мъжки пол, с навършени 20 години възраст и определен имуществен ценз (в размер на средния доход на един бибш крепостнически парцел). От имуществения ценз са били освободени хората с висше образование. Поради принципа на "предобитото право", всички благородници, които към 1848 г. вече са били пълнолетни, също са били освободени от имуществения ценз (не и техните наследници). Друго изискване за право на участие на изборите е било познаване на унгарския език. Тази точка е била силно дискриминационна към 55 % от населението на Унария, които са били от етническа не-унгарска принадлежност. Запазва се и горната камара на парламента, където е продължила практика за лично участие, но тежества на парламентарната работа е била вече в долната камара. Било е запазено и явното гласуване за избора на депутатите.

По системата, изгдадена през [[1848]] г. са проведени избори три пъти: през [[1848]], [[1861]] и [[1865]] г.

През [[1874]] г. се прави избирателна реформа. Към имушествения ценз се добася и образователен ценз: най-малко четири завършени класи от основното училище. Премахва се задължението за знание на унгарския език. Явното гласуване е запазено. Отнема се правото на глас на всички с неплатени данъчни задължения. Поради многото цензове само около 6-7 % от населението на страната има избирателни права.

През [[1913]] г. явното гласуване е премахнато в столицата и големите градове, в тези местносто за първи път се въвежда тайното гласуване.

През [[1918]] г. се премахва имуществения ценз, и се дава право на глас на всички мъже над 21 години. Също така за първи път жените (насвършили 24 години) получават право на глас. Премахва си горната камара на парламента.

През [[1922]] г. отново се връщат някои ограничения в избирателното право. Имущественият ценз е върнат отново. Вместо 24 години, прагът за право на глас при жените става 30 години. Връща се и явното главуване в по-малките населени места.

През [[1926]] г. се връща горната камара на парламента и съществува до [[1945]] г.

Голяма избирателна реформа се прави през [[1938]] г. Цензовете се запазват, но откритото гласуване е премахнато, въвежда се на цялата територия на страната тайното гласуване.

След Втората световна война първите парламентарните избори през [[1945]] г. все още протичат въз основа на демократични принципи, но през [[1947]] г. вече се въвеждат нови ограничения: избирателните комисии, намиращи се в подчинение на Вътрешното министерсто, което е контролирано от комунистическата партия, имат право да лишават "вражеските елементи" от право на глас. В резултат, няколко стотин хиляди души за обявени за "вражески елементи".

Крайното премахване на парламентаризма настъпва през [[1949]] г., когато макар правото на избор не е ограничено, но правото за издигане на кандидатите се дава на една единствена, подчинена на комунистическата партия, организация: Националния съвет на Отечествения народен фронт.

През [[1970]] г. правото за издигане на кандидатите вече не е към Отечествения народен фронт, а издигането става на така наречени предварителни изборни събрания. Де факто тези събрания биват организирани отново от Отечествения народен фронт, и на събранията участват подставени лица, като по този начин издигане на неодобрени "неофициални" кандидати става невъзможно. Положението се променя леко през [[1985]] г., когато 74 души успяват да станат кандидат-депутати, без да имат официална подкрепа. От тези 74 души, 32 стават депутати в парламента.

Новата избирателна реформа е през [[1989]] г., когато се въвежда избирателната система, която с известни промени съществува и до днес.