Държавно устройство на Унгария: Разлика между версии

Съвременен парламент от тип всеобщо народно представителство в Унгария има от [[1848]] г. Преди [[1848]] г. е имало Съсловно събрание.

Съсловното събрание се създава още през 12 век, той е представлявал "събрание на цялата нация", като под нация тогава се е разбирало "всички държавнотворчески съсловия", тоест благородниците, и други части на народа, имащи право да участват на тези събрания. До [[1608]] г. на съсловното събрание всеки правоимащ е участвал лично, като участието е било и задължително. По молба на бедните благородници, за които личното уачстие на тези събрания представлявало непоносима материална тежест, било е въведено правото на участие на събранията чрез делегирани пълномощници. От тази практика през [[1608]] г. се изгражда едно по-съвременно устройство на Съсловното събрание, като то бива разделено на две камари. В горната камара на Съсловното събрание продължава принципът на личното участие, но в горната камара участват само висшите благородници и висшия клир, и някои други лица, имащи привилегяита за участие. За разлика от това, в долната камара заседават делегати, избрани от благородници и други, имащи право на глас. Изборът на делегатите се е извършвал с явно гласуване, и мандадатът на делегатите е бил задължителен, тоест не са имали право по време на работата си в долната камара на Съсловното събарниеда се отклоняват от поръките на хората, които са го издигнали. Освен благородници право да участват в събранията за издигане на делегати са имали и някои други привилегировани слоеве на население, като например градските управи на някои градове, някои тела с автономни права, и хората без благородническа титла, имащи висше образование.

През [[1848]] г. се премахва съсловният принцип, и се въвежда свободният мандат. Вместо делегати, вече има истински депутати. Право на глас получават всички лица от мъжки пол, с навършени 20 години възраст и определен имуществен ценз (в размер на средния доход на един бибш крепостнически парцел). От имуществения ценз са били освободени хората с висше образование. Поради принципа на "предобитото право", всички благородници, които към [[1848]] г. вече са били пълнолетни, също са били освободени от имуществения ценз (не и техните наследници). Друго изискване за право на участие на изборите е било познаване на унгарския език. Тази точка е била силно дискриминационна към 55 % от населението на Унария, които са били от етническа не-унгарска принадлежност. Запазва се и горната камара на парламента, където е продължила практика за лично участие, но тежества на парламентарната работа е била вече в долната камара. Било е запазено и явното гласуване за избора на депутатите.