|
'''ТеориятаТеория на суперструните''' (още може да се срещне и като ''суперструнна теория'') сее опитватеория, която прави опит да обясниобедини всички [[елементарна частица|частици]] и фундаментални [[сила|сили]] в природата[[природа]]та в една теория, моделираща ги като вибрациитетрептенията на микроскопични суперсиметрични [[струна|струни]]. Разглеждана е като една от най-обещаващите кандидат-теории на [[квантова гравитация|квантовата гравитация]]. Суперструнната теория е съкращение от „суперсиметрична [[струнна теория]]", защото противоположно на [[бозонна струнна теория|бозонната струнна теория]], тя е версия на струнната теория, обединяваща [[фермион]]ите и [[суперсиметрия]]та.
Най-големият проблем на теоретичната физика е хармонизиранетообединяването на [[Обща теория на относителността|Общата теория на относителността]], която обяснява [[гравитация]]та и се отнася до големи структури ([[звезда|звезди]], [[галактика|галактики]], супер [[съзвездие|съзвездия]]), с [[квантова механика|квантовата механика]], която обяснява другите три фундаментални сили, действащи на микроскопично ниво - [[електромагнетизъм]], [[силно ядрено взаимодействие]] и [[слабо ядрено взаимодействие]].
Развитието на [[квантова теория на полето|квантовата теория на полето]] постоянно води до безкрайни вероятности[[вероятност]]и (по тази причина те са безполезни). Физиците развиват математически техники (ренормализация), за да елиминират тези безкрайности, които работят добре при [[Електромагнитно взаимодействие|електромагнитното]], [[силно ядрено взаимодействие|силното ядрено взаимодействие]] и [[слабо ядрено взаимодействие|слабото ядрено взаимодействие]], но не и при [[гравитация]]та. По този начин развитието на теория на квантовата гравитация трябва да стане чрез различни средства от тези използувани за другите сили.
Основната идея е, че фундаменталните съставни части на реалността са струни с [[дължина на Планк|дължината на Планк]] <math> l_P = \sqrt{\frac{\hbar G}{c^3}}</math> (около 10<sup>−35</sup> м), които вибрират с [[резонанснарезонанс]]ни [[честота|резонансни честоти]]. Силата на разтягане на тези струни (8,9х10<sup>42</sup> нютона) е около 10<sup>40</sup> пъти силата на разтягане на средна струна на [[пиано]] (735 нютона). [[Гравитон]]ът (частица-носител на гравитационните сили) например, е предвидено от теорията да бъде струна с [[амплитуда]] на трептене равна на нула.
[[Сингулярност]]ите са избегнати, защото наблюдаемите последствия от [[Големия срив]]
(свиване на Вселената) никога не достигат нулев размер. Всъщност, започне лиако Вселената започне процес от типа на „Големия срив”, струнната теория диктувапредрича, че Вселената не може да стане по-малка от размера на струна, като в която точкатози тямомент би започнала да се разширява.
== Допълнителни измерения ==
В нашето физическо пространство са наблюдавани само четири големи измерения и физичната теория трябва да има това в предвид, но нищо не пречи на една теория да разглежда повече от четири измерения. В случая съгласуваността на теорията изисква пространство-времето да има според различните струнни теории 10, 11 или 26 измерения. Конфликтът между наблюдение и теория е решен предполагайки, че ненаблюдаваните измерения са т.нар. компактни измерения (те са толкова малки, че са недостъпни за наблюдение).
НашитеЧовешкият умовеум е несъвършен и трудно визуализиратможе да си представи по-високите измерения, защото можем да се движим само в три пространствени измерения. Дори тогава ние виждаме само 2+1 измерения; зрението в три измерения би позволило да се виждат едновременно всички страни (с изключение на отвътре) на обекта. Един начин за справянето с това ограничение е не опитът да се видят големите измерения като цяло, а просто да се мисли за тях като допълнителни числа в уравненията, които описват начина, по който е устроен светът. Това отваряпоставя въпроса дали тези „допълнителни числа” могат да бъдат изследвани директно в някакъв експеримент (който трябва да покаже на учените различни резултати в 1, 2 или 2+1 измерения). Някои скептици повдигат въпроса дали моделите, които се осланят на подобно абстрактно моделиране (и потенциално невъзможно огромна експериментална апаратура), могат да бъдат разглеждани като „научни”. 6-измерните Калаби-Яу форми могат да дадат обяснение за допълнителните измерения изисквани от суперструнната теория.
Суперструнната теория не е първата теория предполагаща допълнителни пространствени измерения. Модерната струнна теория се опира на съременна математика и топология, които се развиват мащабно след [[Теодор Калуза|Калуза]] и [[Феликс Клайн|Клайн]] и правят физическите теории, опиращи се на допълнителни измерения по-правдоподобни.
== Брой на суперструнните теории ==
'''нужда от превод'''
ТеоретичнитеФизиците физицитеоретици са затруднени от съществуването на пет самостоятелни суперструнни теории. Този проблем намира решение при втората суперструнна революция през 1990-те, при което петте суперструнни теории се оказват гранични случаи на една основна теория: [[М-теория]]та. ▼''Този параграф се нуждае от известна редакция''
▲Теоретичните физици са затруднени от съществуването на пет самостоятелни суперструнни теории. Този проблем намира решение при втората суперструнна революция през 1990-те, при което петте суперструнни теории се оказват гранични случаи на една основна теория: [[М-теория]]та.
{| class="prettytable"
| 