Ан Парийо: Разлика между версии

Преди да се снима в киното се занимава с [[балет]], а мечтата ѝ винаги е била да учи [[право]]. Дебютира случйно във филмовото изкуство на седемнадесет годишна възраст с второстепенна роля през [[1977]] г. във [[филм]]а "Un amour de sable" на режисьора [[Кристиан Лара]]. Следват два филма също с второстепенни роли. В четвъртия си филм през [[1980]] г. изиграва първата си главна [[роля]] (на Патрисия) в едноименния филм “[[Патрисия (филм)|Патрисия]]” на немския [[режисьор]] от чешки произход [[Хуберт Франк]]. След този филм Ан вече е придобила популярност. Снима се в още два филма с главни роли през същата 1980 г., и на следващата [[1981]] г. е поканена за участие в главната женска роля (на Шарлот) от голямата звезда на френското кино по това време [[Ален Делон]] за режисьорския му [[дебют]] във филма “[[За кожата на едно ченге]]”, на който Делон също е [[сценарист]] и изпълнител на главната мъжка роля. През [[1983]] г. играят отново заедно главните роли с Делон за втори и последен път във филма “[[Победителят (филм)|Победителят]]” (известен и със заглавието “[[Ледът (филм)|Ледът]]”). Първият от следващите три най-популярни филми на Ан Парийо е “[[Никита (филм)|Никита]]” ([[1990]]) на френския режисьор [[Люк Бесон]]. Феноменалният успех на този филм е донесъл най-голяма известност на актрисата и е своеобразен връх в нейната кариера. Вторият е “[[Човекът с желязната маска]]” ([[1998]]) на американския режисьор [[Рандъл Уалас]]. В него партнира на [[Леонардо ди Каприо]] като изиграва ролята на френската кралица майка Ан. Третият филм е “[[Гангстери (филм)|Гангстери]]” ([[2002]]) на френския режисьор [[Оливие Маршал]]. В него партнира на френския киноартист [[Ришар Анконина]] и изиграва главната женска роля на Нина Делгадо. Парийо смята за свое най-голямо постижение филма “Гангстери”.