Село Долене има древна история. В околностите на селото има останки от антични и средновековни поселения. Село Долене се споменава в османски данъчни регистри от [[1570]] ги [[1665]] година. Според първият регистър в селото живеят 2 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] и 12 [[1665християни|християнски]] гдомакинства.<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од ХVІ век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопjе, 1982, стр.555-556</ref> През периода [[16 век|16]] - [[19 век|19]] век в землището на селото се провежда прочутият [[Долянски панаир]] - един от най-големите панаири в европейските предели на [[Османската империя]].<ref>Петър Петров. "Долянският панаир", списание "Македонски преглед", 1994, кн.4, стр.59-82</ref> За панаира, който се е провеждал ежегодно в продължение на 40 дни, подробни сведения дава пътешественикът [[Евлия Челеби]].
През [[1873]] г.година в селото се изгражда черквата "Св.Богородица" - паметник на културата с местно значение. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долене е посочено като чисто българско село с 90 домакинства с 325 жители [[българи]]. <ref>"Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.148-149. </ref> Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] към [[1900]] година в селото живеят 600 българи християни<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_17.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 187.]</ref>.
Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] в [[1905]] година християнското население на ''Долени'' се състои от 736 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 17 ученика.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.186-187.</ref>
