|
Херодот, бащата на историята, казва, че научил от елините, които живеят по [[Хелеспонт|Хелеспонта]] (Дарданелите) и по [[Понт]]а ([[Черно море]]), че Залмоксис наистина е съществувал, робувал в [[Самос]] и бил роб (или ученик) на [[Питагор]], в последствие се освободил и забогатял, върнал се в Тракия и учил съплеменниците си доктрината на Питагор. Залмоксис пътувал из Египет и донесъл на хората от там мистичното знание за безсмъртието на душата, като ги учил че след като умрат ще отидат на едно място, където ще се наслаждават вечно на всевъзможни блага.
Със Залмоксис са свързани четири обреда: събиране в андреона (стая -— зала, предназначена само за мъже), оттегляне в подземното жилище или в пещерата, човешките жертвоприношения, стрелба с лък към небето.
Сведения за пиршествата в андреона получаваме от [[Хезихий]], лексикограф от V век от н.е. , който разказва, че при завръщането си в [[Тракия]], Залмоксис попада най-напред в нейната югоизточна част. Там той "научил„научил първите от астите да се събират и да пируват, като казвал, че нито той сам, нито съмишлениците му ще умрат"умрат“ и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието.
Както разказва Херодот, той построил една подземна стая, подземно жилище, където прекарал три години, за да се появи отново на четвъртата и да убеди траките във възможността за постигане на безсмъртието. Според свидетелството на [[Страбон]], Залмоксис се оттегля в пещера на свещената планина [[Когайон]].
Като говори за гетите Херодот казва, "Същите„Същите тези траки стрелят с лък, нагоре към небето, срещу гръмотевицата и светкавицата, (с което) заплашват бога, като смятат, че няма друг бог освен техния."“
На Залмоксис, вероятно, са правили и човешки жертвоприношения. Едно описание на този ритуал намираме в "Историята"„Историята“ на Херодот: "Пращат„Пращат го по следния начин: едни от тях отредени затова, държат три копия, а други улавят пратеника до Залмоксис за ръцете и за краката, размахват го във въздуха и го хвърлят върху копията; ако умре, прободен от тях, смятат, че богът е благосклонен; ако не умре, обвиняват пратеника, като твърдят, че бил лош човек; след тези обвинения пращат другиго; поръчките му дават, докато е още жив…"жив…“.
Друг извор, от който може да се получи представа за религията на траките е диалогът "„[[Хармид]]"“ на [[Платон]]. В него, чрез Сократ, древният автор разказва за един от тракийските лекари на Залмоксис: "От„От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да направят човека безсмъртен"безсмъртен“. "А„А Залмоксис -— рече ми той -— нашият цар, който е божество, говори че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на тялото отделно от Душата"Душата“. Според тракийското мислене душата и тялото са неразделни.
== Библиография ==
* Димитър Попов, "Богът„Богът с много имена"имена“, ИК "Свят„Свят -— Наука"Наука“, София, 1995 г.
[[Категория:Тракийска митология]]
[[en:Zalmoxis]]
[[ro:Zamolxis]]
|
