Елена Глинская: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Елена Василиевна Глинска''' е велика московска княгиня, втора съпруга на
Тя произхожда от видното болярско семейство Глински. Дъщеря е на княз Василий Лвович Глински и съпругата му Анна, която според някои историци е сръбска принцеса.
През 1525 г. княз Василий III се развежда с първата си съпруга, [[Соломония Сабурова]], а на следващата 1526 г. се жени за Елена Глинска. През 1530 г. Елена ражда първия си син, Иван Грозни, а през 1532 и втория си син, Юрий Василиевич. На смъртния си одър княз Василий III завещава властта си на Елена Глинска до навършване пълнолетие на сина им Иван.
Елена Глинска успешно усмирява олигархическите претенции на руските боляри. Тя успява да отстрани двамата братя на Василий, Юрий и Андрей Старица, които били заловени и хвърлени в тъмница през 1534 г. Елена предизвиква раздор в средите на правителството заради интимните си отношения с младия боляр Иван Фьодорович Овчина-Телепнев-Оболенски. Важен момент от управлението на Елена Глинска е провеждането на парична реформа през 1535 г., с която тя въвежда единна валута на територията на Московското княжество, което се отразява стабилизиращо на икономиката на княжеството.
Във външната политика управлението на Елена Глинска постига редица успехи. През 1536 г. тя сключва изгоден за Русия договор с полския крал Сигизмунд и успешно приключва войната с Ливонския орден и Литва, като предотвратява намесата на Швеция във войната на тяхна страна.
Елена Глинска умира на [[13 април]] [[1538]] г. в Москва. Според слуховете тя е отровена от болярите Шуйски. Съвременни изследвания на останките й посочват като причина за смъртта на Елена Глинска отравяне с живак.
[[Категория:История на Русия]]
| |||