Шипочано: Разлика между версии

Село Шипочано се намира в северо-източната част на Кюстендилската котловина и на 12км. от гр.Кюстендил, в подножието на планината Риша, която е дял на Конявската планина.Сгушено е между два склона в подходяща уютна котловина, което го предпазва от студените северни ветрове. Изцяло е разположено на юг и това определя мекия климат и винаги слънчевото време.На около половин километър западно от селото, в низината тече река Струма, току що излязла от Земенско-Ръждавичкия живописен пролом. Тук във нея се влива река Драговищица, извираща от Сърбия.Съседните му села са Ръждавица,на северозапад, на около 3км.,Шишковци , на югозапад, на около 3 км. и Дворище, на юг на същото разтояние.Като пътя който води до село Дворище, продължава и след около общо 6км.се свързва с международния път София-Кюстендил-Скопие.До същия път може да се стигне и като се мине в посока село Шишковци и Копиловци, като този път пресича реката. И в двата варианта разтоянието е едно.

 

Предполага се, че селото е съществувало още преди турското нашествие,но за първи път името му се споменава в документи от 1576г. Преди това е имало т.н. Старо Шипочано, което се е намирало източно над сегашното село,за което говори и едноименната местност.Там и до ден днешен се намират останки от бита на тогавашните жители. То е било по-високо от сегашното село. В тази месност има извор, който е каптиран и подсилва питейната вода на селото.На изток от местността Старо Шипочано се намира местността Манастиро, където все още стоят развалините на манастирската черквичка и на самия манастир, опожарени в миналото от турците. Тук също има изворна вода и в по-късните години хората са гледали добитък в района защото местността е котловинна и много плодородна е земята.В това манастирче хората на Димитров ден са правели курбан. На юго-изток от селото съвсем малко над селото се намира местността Градище, където се намират стари зидове от камъни, които ясно очертават старинна крепост върху целия хълм.Вътре в тези очертания се намират два големи делани гранитни камъни, голяма цилиндрична колона и призматичен блок.За тях легендата говори, че отпечатъкът на един от камъните е стъпката на коня на Крали Марко.По време на Възраждането хората са се заселили по-надолу в местността.Занимавали са се със земеделие,животновъдство, някои от тях са били занаятчии.Строели са дървени мостове, които при всяко прииждане на реката са се разрушавали.Хората са пътували с натоварени коне през планината за Радомир, Перник и София. Там са карали череши и други плодове и зеленчуци, а от там са купували стоки за бита.