Уикипедия

Габер (Софийска област): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: Поправки в правописа
м Бот: Поправки в правописа
Ред 43:
 
 
Според легендата, това се е случило през 1714 година. В село Извор, между Пирот и Ниш живеела осемнадесет годишната Люба, дъщерята на Сокол и Стоянка, за която из вилаета се говорело, че била по-хубава и от слънцето. Тя имала трима братя: Матея, Крума и най-малкият в семейството - Петър. Един ден, когато в къщи били само Люба и майка ѝѝ, синът на Оглу бей Зеки и заптието Хамид, нахлули внезапно и ги изнасилили. Но Матея и Крума, които тъкмо по това време докарали кола с дърва, ги сварили и ги убили. После изчезнали в горите около селото. Черкезка банда, предвождана от Хайдар, брат на убития, запалила къщата. Сокол, Стоянка, Люба и Петър били смазани от бой и подкарани към Шекирхой, турското име на Пирот. Говорело се, че не стигнали там, а по пътя били убити. Никой не чул повече нищо за тях.
Минали години. Останалите живи братя Матея и Крума работели като ратаи в чифлика на Манаф бей, далече от родното си място. Той владеел половината, че и повече от най-равната част на Бурелската котловина. Кражбите от имането му били чести. Знаел, че хората на Халил бей от Халкали, както турците прекръстили Сливница, отмъквали до тридесет овце наведнъж от стадата му. Матея обещал на чорбаджията си, че ще се справи с крадците. И след жътва, когато егреците били преместени по нивите да ги торят, устроивал засади. Една нощ крадците пристигнали с три каруци и нахлули в най-големия егрек на Манаф бей в местността "Чуле". Матея и хората му ги блокирали, завързал се жесток бой. Бандата, разбита, едва се спасила с бягство. Но бил пленен най-силният от крадците, тъкмо когато щял да забие ножа си в тялото на Крума. Матея го изпреварил и с един удар на късата си дренова тояга, която наричали тупанарка, строшил ръката му и го съборил на земята. Вързали го… Развиделявало се, хората на Матея се миели и превързвали раните си, когато Крума надал силен вик и измъкнал ханджара си:"Бате Матейо, бърже тука, ще заколя тоя айдук". Матея се стрелнал към него. "Немой, Круме, стой! - кряснал . "Гледай, гледай" - надвикал го Крума и посочил вързания брадат мъж.. Матея едва не онемял. Изпод кълчищената риза се подавал дървен кръст, вързан на кожена каишка. Точно такъв кръст Матея изрязал и на такава каишка го подарил на сестра си Люба за последната коледа, преди да ги сполети бедата. "Бате Круме, това да не е бата Матея” - едва прошепнал вързаният. "Петър!" - викнали заедно двамата братя и се свлекли до него. "Аз съм бате Матейо и бате Круме" – прошумолил благо премалелият глас на Петър.
Не след дълго, тримата братя получили къс геренлива земя, подарък от бея, съградили къща и в центъра на Бурелската котловина, сложили началото на създаването на село Габер.
Ред 50:
Църква "Света Троица", НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ХРИСТО БОТЕВ", ОУ"Св.Св.Кирил и Методий", ЦДГ"Радост" След завръщането си от участието в Първата световна война като артилерист-гаубичар, произведен в чин ефрейтор за героизма си при превземането на одринската крепост, Петър Соколов е избран за кмет на Габер. През 1919 година той създава Комитет за построяването на черква.
Строителството на храма "Света Троица" в село Габер област Софийска започва през 1925година.Основният камък е положен от поп Христо.Храмът е осветен през 1932година при поп Стоимен и кмета на селото Михаил Манов.Стенописите са изработени от учителя по рисуване Грънчаров.Черквата е построена единствено с труда и помощите на нашите прадеди-подолюбци и вярващи в Бога.Всички са давали своята дан за доброто начинание.Ето имената на някои от тях:дядо Коле Гигов-обикалял цяла България,за да събира помощи;Михаил Манов,Алекси Раденков и Арсо Антов-кметове на селото;Милош Гьорев и много други хора от всички фамилии в селото и околните села-помогнали с труд и средства.Камбаната е купена от Рангел Данев.мястото,където е построена черквата е избрано така,че да се вижда от всички села наоколо чак до съседна Сърбия.Тя вдъхва вяря и кураж на всички вярваши и невярващи.Да се поучим от примера на нашите прадеди и да помагаме кой с каквото може за поддържане на храма,за да го запазим за нас и за идните поколения. БОГ Е С НАС! Банкова сметка на черквата:BG 59 BACX 96604042045000 Уни Кредит Булбанк гр.Драгоман.
По време на сръбско-българската война през 1885 г. щабът на сръбската армия и предводителят ѝѝ крал Милан се настаняват в Габер и пред моята прабаба Магдалена Соколова,на която викали Мака, крал Милан изрича прословутата си фраза:"Хайде, Магдалена, сега на черно кафе, а утре в София ще пием бяло кафе". Зная тази история от дядо си Петър Соколов, четвъртият, най-малкият син на Мака, от баща си и чичовците си и от много хора от "Бурел", при срещите си с които първото нещо, което са ми казвали, като парол за идентификация, е:"А, ти си правнук на Мака Соколова, дето е сложила отрова в кафето, което приготвила на крал Милан". Тази мълва от онова време все още битува сред възрастните жители на района. Такъв исторически факт няма, но и народната фантазия в такива случаи е богата, особено, когато става дума за възмездие срещу нов поробител.
Ето историята съвсем накратко, според дядо Милан, най-старият брат на дядо ми Петър и участник в срещата със сръбския крал, с когото съм разговарял много пъти по този въпрос:
След боевете при селата Долна Невля и Грълска падина нашата малка войскова част се отеглила към Сливница. Подир нея дошли сърбите. Сръбски офицери и войници опънали шатри в двора на Мака. Той е бил огромен, 36 декара, с хан, бакалница, бояджийница, две къщи - старата и нова, двуетажна - много стопански постройки, ята от пуйки, гъски, кокошки, почти като малко село. До освобожданието семейството на Мака е имало около 3000 овце, 4 - 6 чифта волове, крави, коне и всякаква друга стока, три мандри, 12-15 души ратаи и е снабдявало с месо и млечни продукти турските военни гарнизони в Ниш, Пирот и Сливница.
Крал Милан се настанил в новата, единствената двуетажна къща в бурелската котловина, която наричали "Високото". Тя е била само за гости и за времето си е била добре обзаведена. В нея отсядали търговци чак от Виена, с които прадядо ми Сокол, починалият няма и година преди нахлуването на сърбите съпруг на Мака, имал делови отношения и благодарение на тях забогатял. По това време Мака е била много красива жена. Носела се е по европейски. Тоалетите ѝѝ са идвали от Виена. По търговски дела още преди освобождението е съпровождала съпруга си в Ниш и Пирот, общувала е с някои от най-известните фамилии в тези градове , култивирала се е от тези срещи и е въвеждала и в дома си едно по-модерно, за онова време, отношение към всичко. Придвижвала се е с бяла кобила, гледана само за нея, с която е обикаляла имотите, надзиравала е ратаите и е ходела на пазар в Пирот и Цариброд.
Сръбските офицери се разпореждали като собственици в дома ѝѝ. Колели пуйки, гъски, шилета, грабели каквото им хареса. Тя се опитала да ги спре, но те я прогонвали грубо. Нямало кой да я защити. И тогава ѝѝ хрумва да потърси помощ от самия крал Милан. Нагиздила се с най-хубавата си европейска премяна, преоблякла в новите дрехи най-голямото си дете Милан и отишла с него да иска среща с краля. При стълбището на "Високото" офицерът, който бил на пост я спрял и ѝѝ заповядал веднага да се върне назад. Тя обаче не помръдвала от мястото си и настоявала на своето. Офицерът започнал да крещи и да я блъска, когато на стълбището се появил мъж и попитал какво става. Бил крал Милан... Той казал да я пуснат, поканил я "горе" и наредил да донесат кафе.
Така ми описва ситуацията дядо Милан и продължава, че нямало как тя да му сложи отрова защото не тя му е варила кафе, както говорят из Бурела, а и защото дори да е направила кафе, не е разполагала с отрова...Мака изложила накратко пред краля болката си. Обяснила, че е вдовица и действията на сръбските офицери ще създадат много тежко положение за изхранването на децата ѝѝ. Офицер сервирал кафето и усмихнат, в добро настроение, крал Милан я поканил с известната фраза:" Хайде, Магдалена, сега на черно кафе, а утре в София ще пием бяло кафе". По това време се чува крясък на гъски и Мака нарочно, за да потвърди жалбата си пред краля, казала на сина си:"Милане, я отърчи да видиш какво става". Кралят, озадачен я попитал строго подиграва ли се с него, но след като разбрал, че момчето се казва Милан, се разсмял и му подарил златен наполеон.
Часове след тази среща, на разпенени от препускане коне, при краля пристигат няколко сръбски офицери, а ехтежът от стрелбата вече се чувал силно. Разбити при Сливница от нашата армия, сърбите бързо побегнали назад.. В двора на Мака се събрало цялото село и тя разказала за срещата си с Крал Милан и за кафето. Но народната фантазия заработила веднага и след няколко дни из Бурела се говорело само за кафето, което Мака била сварила на краля и в което сипала отрова. А на сина ѝѝ Милан турили прякора "кралят" и така го знаеха в района до края на живота му.
 
Петър ЕВТИМОВ
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Габер_(Софийска_област)“.