Битка при Крета: Разлика между версии

'''Битката при Крета''' се води през 1009 г. между войските на българския цар [[Самуил]] и византийския император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] източно от [[Солун]]. Изходът йѝ е успешен за [[Византия]], но българските нападения в околностите на Солун не спират, а обрат във войната настъпва едва пет години по-късно в резултат на [[Беласишка битка|Беласишката битка]].

Войната на Василий II с българите започва още в началото на самостоятелното му царуване през 976 г. Дълго императорът не може да се справи с нападенията на Самуил в балканските владения на Византия. В първите години на XI в. Василий предприема решително настъпление и откъсва от българите много градове и области ([[Преслав]], [[Видин]], [[Тесалия]], [[Дуръс|Драч]] и др.).<ref>Златарски, В., [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html История на българската държава през средните векове, т. І, ч. 2, София 1971, с. 679-688]</ref> Българският владетел не посреща пасивно византийските нахлувания, а сам извършва успешни набези дълбоко във византийска територия срещу [[Одрин]] (1003 г.) и [[Солун]] (1004 г.).<ref>Златарски, В., [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html История на българската държава през средните векове, т. І, ч. 2, София 1971, с. 684, 687-688]</ref> Императорът на свой ред предприема нападения в България, за да не йи&#768; даде възможност да се засили отново и за да защити собствените си владения.<ref>Златарски, В., [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html История на българската държава през средните векове, т. І, ч. 2, София 1971, с. 690]</ref>