Континентален дрейф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ |
+ |
||
Ред 1:
[[Image:Pangea animation 03.gif|250п|thumb|[[Пангея]] се разделя в продължение на милиони години, благодарение на континенталния дрейф.]]
'''
==История на теорията==
Най-външният слой на [[Земята]] - [[литосфера|литосферата]] - е разделен на седем големи плочи и на няколко по-малки със силно изрязани ръбове, наричани литосферни плочи, които се съединяват помежду си като частите на [[пъзел]]. Тези плочи и блокове са непрекъснато в движение. Плъзгайки се по [[астеносфера|астеносферата]], те се сближават или отдалечават една от друга със скорост 2-20 см годишно. Когато се отдалечават, [[магма]]та от мантията се издига нагоре и създава нова океанска кора. Когато се сближават, едната от двете плочи бавно се подпъхва под другата и образува дълбока океанска падина, а когато се сблъскват, образуват [[планински вериги]]. Някои плочи се трият една в друга. Повечето [[вулкан]]и и [[земетресение|земетресения]] възникват именно в такива участъци.▼
През [[XVII век]] английския философ [[Френсис Бейкън]] забелязва необичайна прилика между атлантическите крайбрежия на [[Южна Америка]] и [[Африка]], чиито облик бил огледален. Тези доводи са причина днес много учени да считат, че преди 200 милиона години на Земята е съществувал суперконтинент, наричан [[Пангея]], който по някакъв начин се раздробил на по-малки части.
Хипотезата за континенталния дрейф е предложена за първи път от немския [[геология|геолог]] и [[метеорология|метеоролог]] [[Алфред Вегенер]] през [[1912]] г. в неговата творба ''„die Verschiebung der Kontinente“'', в която обяснява, че континентите по някакъв начин извършват движения помежду си. Вегенер обаче е неспособен да предостави убедително обяснение за физическите процеси, които биха могли да причинят тези размествания на земните пластове. Неговото предложение, че континентите се разкъсват от [[Центробежна сила|центробежните сили]] на земното въртене е сметнато за нереалистично от научната общност.<ref>[http://www.ucmp.berkeley.edu/geology/techist.html Plate Tectonics: The Rocky History of an Idea], посетен на 24 декември 2007 г.</ref>
[[Image:Plates tect2 en.svg|thumb|ляво|250px|Тектонските плочи и дрейфовете между тях.]]
По-късно теорията придобива поддръжници в лицето на южноафиканския геолог [[Александър дьо Тоит]], както и от [[Артър Холмс]]. Идеята за континенталния дрейф не е широко общоприета като теория до края на 50-те години на [[XX век]]. През 60-те години геоложките изследвания, ръководени от група учени, като [[Хари Хес]], карат много геолози да одобрят теорията за „дрейфа“.
В днешно време теорията за континенталния дрейф е част от друга по-голяма теория - тази за [[тектонска плоча|тектонските плочи]].
==За „дрейфа“==
▲Най-външният слой на [[Земята]] - [[литосфера|литосферата]] - е разделен на седем големи плочи и на няколко по-малки със силно изрязани ръбове, наричани литосферни плочи, които се съединяват помежду си като частите на [[пъзел]]. Тези плочи и блокове са непрекъснато в движение (дрейф). Плъзгайки се по [[астеносфера|астеносферата]], те се сближават или отдалечават една от друга със скорост 2-20 см годишно. Когато се отдалечават, [[магма]]та от мантията се издига нагоре и създава нова океанска кора. Когато се сближават, едната от двете плочи бавно се подпъхва под другата и образува дълбока океанска падина, а когато се сблъскват, образуват [[планински вериги]]. Някои плочи се трият една в друга. Повечето [[вулкан]]и и [[земетресение|земетресения]] възникват именно в такива участъци.
== Източници ==
<references />
[[ar:نظرية الإنجراف القاري]]
| |||