Спин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: tr:Dönü |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Картинка:Riemann Spin2States.jpg|мини|250п|Геометрично представяне на спин 1/2 с помощта на сферата на [[Бернхард Риман|Риман]]]]
'''Спин''' (на [[английски]] ''spin'' — въртя се) е собственият [[момент на импулса]] на [[елементарна частица|елементарни частици]] с [[квант]]ова природа. За разлика от орбиталния ъглов момент, спинът не е свързан с [[движение]] в [[пространство]]то, а е по-скоро вътрешна квантова характеристика на частицата, нямаща еквивалент в класическата механика.
Спинът се измерва в единици <math>\hbar</math> (т.е. приведени към [[константа на Планк|константата на Планк]], или [[константа на Дирак|константата на Дирак]]). Моментът на импулса е квантуван: <math>S = \hbar \, \sqrt{s (s+1)},</math> където '''''s''''' е цяло или полуцяло положително число (може да е и 0). В този смисъл се говори за цял и полуцял спин.
За да разберем какво е това спин, е необходимо да разберем физическата интерпретация на [[уравнение на Дирак|уравнението на Дирак]], което описва поведението на релативисткия квантуван [[електрон]]. Оказва се, че в [[оператор на Хамилтон|хамилтониан]]а на [[Пол Дирак|Дирак]] има 4-мерни матрици, участвуващи като множители. Може да се предположи, че четирите компонента на [[вълнова функция|вълновата функция]] на релативисткия квантуван електрон са функции, които описват 4 движения: две от тях описват движение напред и въртене надясно и налявo, а останалите две описват движение назад и въртене надясно и наляво. Така с помощта на тези четири компонента може да се опише не само квантовото поведение на електрона, но и неговото вътрешно самосъгласувано фермионно осцилационно движение. Тогава матриците действуват като превключвател между 4-те вълнови компоненти. Следователно, матриците описват вътрешното самосъгласувано движение на фино размития електрически заряд на електрона. Това движение е [[фермион]]но, т.е. силно корелирано между трите осцилации по трите оси, защото 3-те матрици, които описват това вътрешно движение, не комутират и следователно са свързани помежду си. И благодарение на тази връзка собственият механически момент на електрона е полуцяло число - константата на Планк. За фермионните осцилации, които се описват с координати, комутиращи помежду си, такава вътрешна връзка няма и поради това собственият механически момент на [[бозон]]ите е цяло число - константата на Планк. Размерите на това вътрешно колебание се определят от константата на Комптон (&l = ћ/m.C) на масовия [[лептон]].
Line 8 ⟶ 9:
Движещият се електрон има собствено [[електрическо поле]], получено от сумата на електрическите полета на виртуалните фотони, излъчени от слабо размития му електрически заряд. Аналогично има и собствено [[магнитно поле]], получено от сумата на магнитните полета на виртуалните [[фотон]]и. В точката на временното местоположение на електрона в резултат на посочената вътрешна връзка всички компоненти на интензитета на електрическото поле се анулират, а компонентите на интензитета на собственото му магнитно поле са два пъти по-големи от компонентите на интензитета на собственото магнитно поле на бозон в точката на временното му местоположение. Именно поради това жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собствения механичен момент на електрона е 2 пъти по-голямо от жиромагнитното отношение на орбиталния магнитен момент към орбиталния механичен момент на електрона.
== Вижте също ==
* [[Елементарна частица]]
* [[Квантова механика]]
* [[Съотношение на неопределеност на Хайзенберг]]
[[bs:Spin]]
| |||