Феромагнитен резонанс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 2:
'''Феромагнитен резонанс''' (ФМР) представлява резонансно поглъщане на микровълни от феромагнит, дължащо се на [[магнитен момент|магнитните (диполни) моменти на магнита]], които [[прецесия|прецесират]] с [[Прецесия и честота на Лармор|честота на Лармор]]. ФМР се използва като спектроскопична техника за измерване на [[намагнитване|намагнитването]] на [[феромагнит|феромагнитни]] материали, както и за изследване на спинови вълни и динамика в атомите. Явлението е открито от В. К. Аркадиев, при наблюдение на поглъщането на ултракъси вълни от феромагнитни материали през 1911. Качествено обяснение на ФМР, както и обяснение на резултатите на Аркадиев е предложено от Я. Г. Дорфман през 1923, когато той предположил, че оптичните преходи причинени от [[ефект на Зееман|ефекта на Зееман]] могат да бъдат използвани за изучаване на феромагнитни структури. ФМР е подобен на [[ядрен магнитен резонанс|ядрения магнитен резонанс]], с разликата, че първият се отнася до магнитните моменти на електроните, а втория до същите в атомните ядра.
Феромагнитен резонанс възниква поради прецесионното движение на магнитите моменти на електроните във феромагнитен материал разположен във външно постоянно магнитно поле. Магнитното поле упражнява въртящ момент на [[магнитен момент|магнитните диполи]], което причинява прецесията на магнитните моменти. Честотата на прецесия зависи от ориентацията на магнитните домени спрямо магнитното поле и интензитета на последното.
Основната конфигурация на експеримента изучаващ резонансното явление се състои от резонансна кухина с електромагнит създаващ постоянно магнитно поле. Резонансната кухина е с размери съответстващи на честота от свръхвисокочестотния (СВЧ) обхват
==Взаимодействие на СВЧ електромагнитно поле с неограничена анизотропна феритна среда==
| |||