Разлика между версии на „Марийски език“

редакция без резюме
(кат)
сем1=Уралски|
сем2=Угро-фински|
сем3=ФиноВолго-волжскифински|
сем4=марийски|
официален=[[МариМарий Ел]]|
регулатор= -|
iso639-1= chm|
'''Марийски език''' е един от [[угро-фински езици|угро-финските езици]]. Говори се от [[марийци|марийците]], предимно в [[Марий Ел|Република Марий Ел]] и [[Башкортостан|Башкортостан]]. Старото му название е «черемиски език».
 
Принадлежи към финската подгрупа (заедно с прибалтийско-финските, [[мордовски езици|мордовските]], [[удмуртски език|удмуртския език]] и езиците [[самисаамски езици|самисаами]] и [[коми (език)|коми]] ). Освен в Република Мари[[Марий Ел]] е разпространен също покрай [[Вятка (река)|р. Вятка]] чак до [[Урал |Урал]]. В марийския език има две наречия: еднотолуговомарийско, раzпространеноразпространено по [[Волга|р. Волга]] (около [[Козмодемянск]]), аи друготогорномарийско около град [[Йошкар-Ола|Йошкар-Ола]].
 
== История ==
Историята на марийския език е сравнително малко изучена. Известно е, че се е оформил като марийски език в Поволожието, по на запад от съвременното си разпространение. Заемките в марийския дават донякъде сведения за хронологичното му развитие. Например преходът на [с] в [ш] е започнал не по-рано от 13 век, вероятно под татарско влияние.
 
Първите изследвания на марийския език датират от началото на 18 век. Първата граматика е «Черемисская грамматика», издадена в Казан през 1837 (без автор). С изследвания на марийския език се занимават руски, финландски и унгарски езиковеди. По времето на СССР с изследвания на марийския език се занимават основно марийски учени. Марийският език не е достатъчно изучен.
Първите изследвания на марийския език датират от началото на 18 век. Първата граматика е «Черемисская грамматика», издадена в [[Казан]] през 1837 (без автор).
През 1872 година е основана Казанската учителска семинария, една от чиито задачи е обучението на представители на волжките народи, в това число и на [[марийци]]те. Това дава силен тласък на национално възраждане, създават се марийски училища, печатат се книги на марийски език.
 
През 20-те години на 20 век се създават две литературни норми: луговомарийски език и горномарийски език. По времето на [[Сталин]] практически цялата национална интелигенция бива унищожена. Постепенно [[марийци]]те стават малцинство в собствената си република и под политически натиск марийският език се измества от руския.
 
Първите изследвания на марийския език датират от началото на 18 век. Първата граматика е «Черемисская грамматика», издадена в Казан през 1837 (без автор). С изследвания на марийския език се занимават руски, финландски и унгарски езиковеди. По времето на СССР с изследвания на марийския език се занимават основно марийски учени. Марийският език не е достатъчно изучен.
 
== Граматика ==
* винителен ''книгам''
* местен ''книгала'' (в книгата)
* компаратив ''книгаге''
* комитатитив ''книгаште'' (с книгата)
* илатив ''книгашке'' (към книгата)
 
== Речников състав ==
В речниковия състав на марийския език са установени много наслоявания. От времето преди н.е. са заемките от индоевропейските езици от Балканския полуостров и югоизточна Европа. Има много заемки от езика на [[прабългари|волжките българи]], което се обяснява с продължителни контакти на марийците с волжскитеволжките българи.
 
От по-късен период са заемките от [[татарски език|татарския]] и [[руски език|руския]] език. След създаването на СССР започва масово проникване на термини от международната лексика.
 
== Фонетика ==
Марийският език използва руския вариант на кирилицата, като има добавени букви с диакритични знаци: гласни звукове [а], [о], [у], [ä], [ö], [ÿ], [э], [e], [и], [ы̆ы], [ӹ]; съгласни звукове [б], [в], [г], [д], [ж], [з], [к], [л], [ль], [м], [н], [нь], [п], [р], [с], [т], [ц], [ч], [ш].
 
Във фонетично отношение марийският език е доста своеобразен, понеже и гласните, и съгласните се подчиняват на вокалната хармония. Ако някоя сричка съдържа [а], [о], [у] или [ы̆ы], то следващите срички може да съдържат освен [э] и [и] само [а], [о], [у] или [ы̆ы]; ако пък някоя сричка съдържа [ä], [ö], [ÿ] или [ӹ], то в следващите срички може да съдържат освен [э] и [и] само [ä], [ö], [ÿ] или [ӹ]. В срички, съдържащи [ä], [ö], [ÿ], [ӹ], [э] и [и], съгласните (освен [ль] и [нь], които са винаги меки), звучат по-меко.
 
== Литература ==
 
[[Категория:Угро-фински езици]]
[[категория:Марий Ел]]
 
[[br:Tcheremiseg]]
1097

редакции