Хелиоцентрична система: Разлика между версии

'''Хелиоцентризмът''' е теория за строежа на Вселената, според която Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят около него. Идва от гръцкото "Хелиос" - Слънце и "Кентрон" - център. <!-- Ще съм благодарен на всеки, който го напише на гръцки. PetaRZ -->. Съвременното разбиране за хелиоцентризма започва от [[Николай Коперник]], който излага първоначален неиннегов вариант в книгата си "[[За въртенето на небесните сфери"]]„[[De_Revolutionibus_Orbium_Coelestium]]“. ПървиДревногръцкият вастроном историята[[Аристарх Самоски]], изглежда, първи в историята, е изказал хипотезата, че Слънцето е в центъра на системата, древногръцкият астроном [[Аристарх Самоски]].

В първоначалната теория, предложена от Коперник, Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят по концентрични кръгови орбити около него. (В тази епоха е било още твърде смело да се твърди, че съществуват и други слънца. Защитавайки тезата, че другите звезди всъщност са далечни слънца, [[Италия|италианецът]] [[Джордано Бруно]] е изгорен на клада), а Земята и другите планети обикалят около концентрични кръгови орбити около него.) Този модел е усъвършенстван от [[Йохан Кеплер]], който открива, че планетите всъщност обикалят по [[елипса|елипси]], а Слънцето се намира в един от двата &#768;и фокуса. [[АйзъкИсак Нютон]] извежда дотогава чисто емпиричните закони на Кеплер като следствие от неговия [[Гравитация|Закон за всемирното привличане]].

С развитието на космологията се разбира, че освен други звезди, съществуват и други галактики, освена не само [[МлечнияМлечният път]]. СъвременияСъвременният [[космологичен принцип]] гласи, че [[Вселена]]та е хомогенна и изотропна, т.е. тя няма център, и изглежда по един и същ начин за всеки наблюдател.

*[[Птолемей]], древногръцки географ и астроном, предлага геоцентричната система. Съставената от него книга „[[Алмагест]]“, която обобщава в голяма частстепен знанието за епохата, е влиялавлияе дълго на арабската, а по-късно и на западната наука, включително на Коперник.

*[[Марко Поло]] и неговото произведение "Пътешествията на Марко Поло "(Il Milione)

*[[1515]] [[Николай Коперник]]: пише краткото съчинение, посветено на папата "De Hypothesibus Motuum Coelestium a se Contitutis Commentariolus". Коперник твърди, че Земята описва определена траектория около Слънцето. Всички привидни движения, които наблюдаваме по небосвода, са в следствиевследствие на движението на Земята, а не на небесната сфера.

*[[1530]]-[[1543]]: Николай Коперник пише втори трактат [[De Revolutionibus Orbium Coelestium]] (За въртенето на небесните сфери), публикуван в Нюрнберг от лутерански издател на [[24 май]] [[1543]], малко преди смъртта на самия Коперникму.

*[[1600]]: [[Джордано Бруно]] е осъден от Инквизицията да гори на клада за своите теологически възгледи, които се приемат за ерес, както и за неговите неколкократни нападки срещу църковния догматизъм. Всъщност той е осъден, защото се основава на възгледите на Коперник при развитие на философската си система за безкрайната Вселена, населена с идентични светове.

*[[1640]]: избухванетоИзбухването на [[свръхнова]]та [[SN 1604]], хвърля смут в смут умовете на хората относно представите за „сферата на неподвижните звезди“.

*[[1624]]: [[Галилей]] е приет на аудиенция от папа [[Урбан VIII]], който го съветва да продължи своя писмен анализ и сравняване на значителните астрономични системи. Коперниковият модел би могъл да се има предвид според него, но само от гледната точка на математиката.

*[[1632]]: Галилей публикува ''„Dialogo sopra i due massimi sistemi del mondo“'', (''„Диалог за двете значителни системи на мирозданието“''), - съчинение, в което беседват трима философи беседват. Единият от тях, аристотелианец,- аристотелианецът Симплицио, е осмян.

*[[22 юни]] [[1633]]: Галилей е осъден от Инквизицията за съчинението dialogo"Dialogo sopra i due massimi sistemi del mondo;".

*[[1634]] [[Декарт]]: получава от приятеля си Бекмън произведението на Галилей "Диалог за двете значителни системи на мирозданието". Декарт спира да пише своето произведение: [[Трактат за Вселената и светлината]], и насочва научните си интереситеинтереси към философията.

*[[1690]]: [[Джон Лок]] публикува есе за човешкото разбиране. В по-ново време, това е първият философски трактат за познанието и човешката мисъл.

*[[1741]]: следСлед оптичното доказателството за траекторията на Земята, папа [[Бенедикт XIV]] позволява отпечатването на произведенията на Галилей.

*[[1757]]: папаПапа [[Бенедикт XIV]] премахва възбранатазабраната за произведения, отнасящи се до хелиоцентризма.

*[[1781]]: [[Кант]] публикува "Критика на чистия разум", - произведение, в което преразглежда основите на [[метафизика]]та.