В средата на 70-те години, веднага с изграждането на новия следвоенен, единствен тогава за [[България]] [[орган]], Мусев специализира органова интерпретация във [[Варшава]]. Завърнал се, той става първият български професионален органист, изнася органови рецитали и добива славата на отличен ансамблов органист. С неговото незаменимо участие бял свят в оригинален вид за България виждат такива творби като [[Джовани Батиста Перголези|Перголези]] - „[[Стабат матер]]”, [[Бенджамин Бритън|Бритън]] - „[[Миса Бревис]]”, [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]] - цикъл [[Църковни сонати]], [[Васил Казанджиев|Казанджиев]] - „[[Елегия]]” (по Ботев), органови творби от [[Йохан Себастиан Бах|Бах]], [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]], [[Макс Регер|Регер]], [[Цезар Франк]] и др. Така Тео Мусев заема едно уникално за целия свят положение: това на еднакво пълноценен пианист и органист едновременно.
