Руска редакция на старобългарския език: Разлика между версии

#Съчетания ''жд'' и ''шт'', вместо ''ж'' и ''ч'' (<*''dj'', *''tj'', *''gt''’, *''kt''’) (''хоштю'' – „''Изборник''” от [[1076]] г., ''рожденое'' и ''рожденыи'' – „''Остромирово евангелие''”, ''пешть'' и ''съпечи'' – „''[[Начална руска летопис|Повесть временных лет]]''”).

#Съчетания ''жд'', вместо ''зж'', ''жж'' (<*''zg''’, *''zgj'', *''zdj'') и ''шт'', вместо ''шч'' (''щ'') (<*''sk''’, *''skj'', *''stj'') (''заштиштаи'' – „''Изборник''” от 1076 г., ''дрождия'' – „''Толковая псалтырь''”).

#Някои особености при употреба на пълни вокали на мястото на редуцирани (''соборъ” – „''Златоструй''”).

 

#В окончанията за именителен и винителен падеж мъжки род на пълните прилагателни или на подобните на тях форми, се пише ''ыи'' и ''ии'', вместо ''ои'' или ''еи'' в северноруските паметници, възникнали след изпадането на слабите ерове (''грѣшныи хоудыи рабъ божии Иванъ'', ''коужоухъ черленыи'', ''поясъ болшии'' – ''грамота на Иван Калита'', но: ''монастырскои человек'', ''всякои год'' – ''грамота на Дмитрий Шемяки''; ''брат мои старешеи'' – ''грамота на можайския княз Иван'').

#Окончания ''-аго'', ''-iаго'' (''-яго'') в родителен падеж единствено число при пълните форми на прилагателните от мъжки и среден род, вместо ''-ого'', ''-его'' (''боуяго'' – „''Изборник''” от 1076 г., ''оубогаго'' – „''Новгородски миней''”).

#Суфикси ''-оушт-'', ''-юшт-'', ''-ашт-'', ''-яшт-'', вместо ''-оуч-'', ''-юч-'', ''-ач-'', ''-iач-'', в сегашните деятелни причастия (''имоушта'', ''даюшта'' – „''Симеонов сборник''” 1073 г., ''бояштиих'' – „''Изборник''” от 1076 г., ''любяштеи'', ''лежашта'', ''проидоушта'' – ''житие на Нифонт'', но: ''ся бояче'' – „''Новгородски миней''”).

#Окончание -''тъ'' за 3 лице единствено и множествено число сегашно време при глаголите, вместо -''ть'' (в по-ранните руски паметници) (''коупять'', ''оумретъ'', но: ''свободять'', ''пребываiеть'' – „''Синайски патерик''”).