Български народни песни (сборник): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 34:
От предговора личи, че песните в сборника са на различни [[диалект]]и на [[български език|българския език]], но са били събирани главно от [[Македония|македонските]] предели: [[Струмица|Струмишко]], [[Кукуш]]ко, [[Струга|Стружко]], [[Битоля|Битолско]], [[Прилеп (град)|Прилепско]]. Миладинов пише сам в сборника:
: {{цитат|''„Сиве почти песни се слушани от жени: седма-та от них част се собрани од восточните, а другите од западните стърпи, а именно: Од Панагюрище, София, Струмнишко, Воденско, Костурско, Велешко, Дебарско, Прилепско, Охридско, Струшко и Битолско. Най-повече песни се собранн от Струга, Прилеп, Кукуш и Панагюрище. Богатството од песните йе неисцърпано.“''}}
Между помагачите при събирането на песните е бил и българският поет [[Райко Жинзифов]] от [[Велес (град)|Велес]]. Други сътрудници на братя Миладинови ([[Васил Чолаков]]) са предоставяли песни и извън границите на географската област Македония.
След публикуването на сборника, братя Миладинови са арестувани от османските власти и са отведени в Цариград. [[Хитрово|М. А. Хитрово]], [[Чарлс Калверт]] и особенно Щросмайер протестират срещу преследването им. В писмо до австрийския министър на външните работи граф [[Рехберг Ратенльовен]] от [[29 октомври]] [[1861]] г. епископ Йосиф Щросмайер пише:
: {{цитат|''„Преди няколко месеца той (К. Миладинов) отпечата в Загреб български народни песни, които той и неговият брат Димитър бяха събрали. Тия песни, както обикновено биват народните песни на славяните, са почерпани от историята и обичаите на народа и представляват стихове от най-невинно естество; при всеки културно изостанал народ народните песни са първото начало за един по-издигнат културен живот. Отпечатването е извършено в Загреб на мои разноски. След отпечатването на тия песни гореспоменатият млад човек се завърна в родината си, за да предаде на сънародниците си плода на дългогодишното си неуморно приложение. Всяко управление, ако не възнагради една такава заслуга, то би поне я похвалило; но турското правителство, както обикновено, има съвсем други възгледи и както съобщават вестниците, конфискувало трудът и наредило да се арестува и да бъде отведен невинният Миладинов в Цариград, където той се намира затворен вероятно и сега.“''}}
Спомняйки си първата си среща с Константин Миладинов във [[Виена]], Щросмайер пише:
: {{цитат|''„Винаги съм аз обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце, и особито пък трудолюбивия, непорочен и честен български народ, и мога каза, че споменът за покойния Миладинов (Константин) всякога ми трогнува сърцето. Той ви бе момък скромен, мил, трудолюбив, невинен и крайни родолюбец — същи и жив образ на достойния свой български народ… Когато блажений покойник първи път ми поднесе во Виена своите български народни песни, които са от също такава хомеровска стойност, както и нашите хърватски, те бяха написани с гръцко азбуке. Поради това аз му рекох: «Да ти кажа, Миладинов, ако мислиш да ти издам песните, трябва завинаги да се отречеш от чуждите гръцки букви…» … «Блажени са устата, каза ми той, които ми изрекоха това желание, и никой не е по-готов от мене да го извърши.» И наистина, он извърши това … и сам Бог знае, дали не е спомогнало именно това обстоятелство, че той заедно с брата си падна в тъмницата Цариградска, защото гърците се гневеха много повече от самите турци на тия с букви словенски печатани песни.“''}} (Юринич, с. 66; Теодоров, с. 82-83)
== Издания ==
| |||