Разлика между версии на „Елена“

Корекция на съкращения
(Корекция на съкращения)
 
[[Image:Elena view.jpg|ляво|thumb|220px|Изглед от града]]
Китният старопланински град Елена се намира в полите на гористия Еленски балкан. Той е разположен в красивата долина на Еленската река. На север се простират Еленските височини, на юг- Балканът. Северно от града е Чуканското бърдо, където нависоко сред борови насаждения се белее сградата на бившето климатично училище. Зад бърдото се издигат редица височини, изградени от варовици, мергели и пясъчници. Намира се на 38 [[км]]километра южно от [[Велико Търново]], на 230 кмкилометра от [[Варна]] и 280 кмкилометра от [[София]].
 
[http://www.elena.bg/about/geographic.htm Повече информация за географски особености]
 
[[Image:Elena church.jpg|дясно|thumb|220px|Църквата]]
Градът е известен от [[1430]] год.година с имената '''Стръмена''' и '''Еляна'''. През 18-ти и 19-ти век е занаятчийски, търговски и културен център. Градът и еленчани са играли важна роля през [[Възраждане|Възраждането на България]]. В почти всяко важно събитие от тогава има участие на еленчани: във Велчовата завера ([[1835]] год.година) и в Търновското въстание през [[1862]] год.година
 
Град Елена е наричан "Българският [[Витлеем]]", защото по време на възрожденската епоха е имал три църкви. Tова го е нямало в нито един друг български град по това време.
 
Първата светиня на Елена е старата църква "[[Свети Никола]]". Тя съществувала преди 16-ти век. В запазения от [[Дойно Граматик]] стар [[псалтир]], "печатан във [[Венеция]] от Виченца, син на Божидар Вукович, войвода на Подгорица" е записано: "Книгата се подарява на храма на църквата "Свети Никола" в [[1518]] год.година от някой си Пера". Още тогава храмът е книжовно хранилище - мост между [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]] и Елена. По предание се знае, че църквата е притежавала много стари ръкописни книги, писани на [[пергамент]]. Дори е имало специален свещеник, който е пазел книгите и ги раздавал за ползване. Храмът "[[Свети Никола]]" бил единствен за еленските махали. Колибарите от тях извършвали религиозните обреди в своите черковища. Под вековен дъб се молели за дъжд и за берекет. Правили в деня на своите светии [[Архангел Михаил|Свети Архангел]], [[Свети Никола]], [[Свети Илия]] богослужението. Стареят прикадявал сложената обща трапеза с тамян на счупена керемида вместо кадилница. Колибарите идвали в неделя да се черкуват в Еленската църква. Денят за черкуване ставал и пазарен ден. Така по-късно възникнали [[сбор]]ове-[[панаир]]и, които ставали три пъти в годината и траели по три дни.
[[Image:Ilarion Makariopolski House.jpg|ляво|thumb|220px|Родната къща на [[Иларион Макариополски]]]]
На [[23 април]] [[1800]] год.година, [[Гергьовден]], когато Елена е нападната от [[кърджалии]]те, църквата "[[Свети Никола]]" била опожарена, а заедно с нея са изгорели и голяма част от книгите. Без разрешение еленчани се заемат да я възстановят. Изградили храма тайно, за 40 денонощия, като е вкопан в земята, за да не дразни поробителя. Обновена е в сегашния си вид през [[1804]] год. със средства на по-заможни граждани и труда на населението.
 
Ръководил строежа хаджи [[Иван Кисьов]], внук на поп [[Петко Шейтана]], който се явил в [[Цариград]] пред султанската майка със зелени класове в калмукан и издействал да бъде освободен Еленския край от данък [[житнина]]. Научил, че търновският управител ще нареди проверка дали еленчани строят църква без разрешение, хаджи Иван Кисьов разпоредил в една нощ да измажат стените с вар, размесена с дървени въглища, за да изглежда стара и опушена. Хаджи Иван посрещнал любезно пратениците, дал им по 30 златни рубета, посочил им сградата и казал: "Поздравете от мен войводата и му кажете, че еленчани не строят църква, а поправят стар беглишки харман".
 
Външно църквата прави впечатление с крепостния си вид. Стените ѝ са каменни и дебели 1 мметър, прозорчетата - с железни решетки, а това на олтара- като амбразура. Вратата е от дебели дъбови дъски, обковани с желязо и тежък, специално правен бравен механизъм. Покрита е с тежки каменни плочи. Църквата била осветена на [[Благовещение]] - [[25 март]] [[1805]] год.година Каменен надпис, вграден вляво пред олтара, правен от "Дойно йерея" разказва, че храмът е издигнат из основи, след като е бил изгорен от агарянски разбойници. Тежка е загубата от изгорелите пергаментни исторически ръкописи от книжовната съкровищница.
 
Поп [[Дойно Граматик]] е отбелязал имената на 12 ктитори, между които [[Стоян Михайловски]], бащата на [[Иларион Макариополски]]. Днес в книгохранителницата е сбирка от 340 старопечатни книги.
 
Църквата "[[Свети Никола]]" е изографисана изцяло от известните през онова време еленски [[зограф]]и Давид и Яков, родом от махала [[Болерци]], които завършили работата си през [[1817]]-[[1818]] годгодина. Стенописите имат изключителна стойност и са обявени за [[паметник на културата|паметници на културата]] от национално значение. Тук се намират образите на светите [[Методий Моравски]], [[Георги Софийски Нови]], [[Сава Сръбски]] и образът на Свети [[Климент Охридски]], който е един от редките в [[България]] и [[Македония]] и има високи художествени достойнства. С голяма художествена стойност са дървеният [[иконостас]] и владишкият трон в църквата.
 
С разрешение на русенско-търновския управител Смаил ага бил издигнат нов параклис "Успение на Пресвета [[Богородица]]" през [[1800]] год.година, преправян в [[1813]] год.година в по-солидна сграда. Но с течение на времето дървената постройка не задоволявала нуждите на селището. Еленчани замислили строеж на голяма църква. Ориентирали се да съборят [[Калето]] и използват материала от него. Към този акт пристъпили, за да не бъде настанен турски гарнизон в крепостта. Изграждането ѝ е дело на майстор Михо от махала [[Болерци]], близо до Елена. Цялата постройка със солидното си изграждане и обработката на материала, художественото изпълнение на детайла и особено вътрешното пространствено решение е огледало не само на повишеното самочувствие на гражданите, но и на голямото строително майсторство и конструктивна смелост на майстор Михо. Този майстор е съвременник на [[Кольо Фичето]], уста [[Генчо Кънев]] и не им отстъпва по въображение, план и изпълнение. Строежът е започнат през [[1836]] год.година, а е завършен през [[1837]] год.гододина, когато храмът е осветен на 28 [[август]].
 
През [[1861]] год.година храмът е претърпял поправка, за което е оставен надпис на западната стена високо над корниза. Отделна постройка е кулата на камбанарията, изградена през [[1912]] годгодина. През [[1925]] год.година църквата "Успение на Пресвета [[Богородица]]" изгубва много ценно художествено творение - в пожара изгорял иконостаса. Новият [[иконостас]] е резбован от [[Георги Киров]], а иконите са от еленския художник [[Христо Берберов]].
 
Третата еленска светиня - храмът "Рождество на Пресвета [[Богородица]]" има сродна съдба със старата църква "[[Свети Никола]]" и е свързана с историческия път на града. Построен е параклис в [[1812]] год.година под ръководството на хаджи [[Йордан Брадата]], на място подарено от хаджи Панайот и хаджи [[Димитър Разсуканов]]. И за него е донесено в [[Търново]], че се строи тайно и без султански ферман. Подобно на хаджи [[Иван Кисьов]] и хаджи [[Йордан Брадата]] маскирал строежа за проверката, като наредил да поставят в параклиса ясли и вързал коне, за да изглежда на конюшня. [[Параклис]]ът с изградените до него килии е служил в началото за девически манастир, в който по предание съпругата на хаджи [[Йордан Брадата]] след обесването му, постъпила монахиня. С иконата на хаджи Йордан Брадата донесена от [[Божи гроб]] са се клели съзаклятниците от Велчовата завера в храма на Плаковския манастир "[[Свети Илия]]". Не издържали плетените стени на параклиса "Рождество на Пресвета Богородица" на огнената стихия на 20 юли [[1859]] год.година и започнало строителство на нова църква, завършена в [[1865]] год.година Градил я младият тревненски майстор [[Кольо Петков]], ученик на [[Кольо Фичето]]. На другата година към храма, в построените две стаи се открива девическо училище, което работи до [[1894]] годгодина.
 
В паметния 22 [[ноември]] [[1877]] год.година в едно от кръвопролитните сражения на руско-турската война, при опожаряването на града, поробителят не пощадил иконостаса и превърнал храма в склад за жито. Еленчани при завръщането си от "бягането" спасили запаленото с барут жито, от което получили по крина за настъпващата зима. Скъпоценна реликва от църквата е нарисуваната по молба на еленчани икона от [[Станислав Доспевски]] на светите равноапостоли и славянобългарски учители [[Кирил и Методий]] през [[1866]] год.година, озаглавена "Просветители Българский". Иконата престояла в храма 15 години и е подарена на народното училище и сега се съхранява в Даскалоливницата. Тя има дълбоко символично съдържание. Светите братя са с чашата за причастие и с евангелския призив се обръщат: "Пийте от нея, сия ест кров". Силата е в Словото - причастие за българите, а над главите им грее слънце с десет лъча - символ на науката.
 
През [[1966]] год.година храмът е конструктивно укрепен. При провеждането на реставрационните работи по стенописите на църквата над северната врата е открита вградена каменна плоча с хубав релефен образ на патрона на храма [[Свети Никола]]. През есента на [[1987]] год.година църквата е окончателно реставрирана и експонирана за посещение.
 
== Заличени селища и селища, присъединени към града ==
* Казаци;
* Килъжовци;
* Лапавишковци - махала до град Елена до 1892 годгодина. После е броена към махалите Разпоповци и Неювци. С държавен указ 757 от 1971 год.година е присъединена към град Елена.
* Майтаняци;
* Милковци;
* Младеновци;
* Неювци;
* Новачкини - заличена с държавен указ от регистъра на селищата в България през [[1971]] год.година и присъединена като квартал към град Елена;
* Пърчовци;
* Разпоповци;
* Синджирци;
* Тинково;
* Усои - махала до град Елена, заличена с държавен указ от регистъра на селищата в България през [[1971]] год.година и присъединена като квартал към град Елена.
 
== Културни и природни забележителности ==
267

редакции