Според Йордан Н.Иванов името Ловча възхожда към [[лов]], ловец.<ref>Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.153.</ref> В 19 век ВладиковоЛовча е [[помаци|помашко]] село в [[Чеч]]ка [[нахия]] на [[Гоце Делчев (град)|Неврокопска]] [[каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, ''Лосчища'' (''Lostchischta'') е посочено като село с 48 домакинства и 125 жители помаци.<ref>"Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.130-131.</ref> Според [[Васил Кънчов]] ''Ловчища'' има 80 къщи и най-хубавата джамия в Чеча<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_19.html Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София 1970, стр.268]</ref>, като към [[1900]] година населението му се състои от 390 жители [[българи]] [[мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm Васил Кънчов. "Македония. Етнография и статистика". София, 1900, стр.196]</ref>
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в [[1913]] година Ловча попада в [[Гърция]]. В 20-те години жителите на Ловча се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В [[1928]] година в селото има 36 бежански семейства с 93 жители.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> В [[1927]] година селото е прекръстено на Каликарпон.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref>
