Отваря главното меню

Промени

→‎История: Етнографията и Бранков
 
== История ==
В 19 век Слепче е изцяло българско село в Битолска каaза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Смилово'' е посочено като в каза Прилеп с 38 домакинства и 200 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.72-73.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] от [[1900]] г. ''Сл{{Уникод|&#x463;}}пче'' има 570 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.]</ref>
 
Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] в [[1905]] година в Слепче има ---800 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.172-173.</ref>
 
Село Слепче както много други села в [[Демир Хисар (област)|Демирхисарско]] пострадва силно от имиграцията в посока [[Америка]] и [[България]]. Особено големи изселнически вълни от Демирхисарско има след потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], тъй като в района се разиграват най-драматичните сражение между четите на [[ВМОРО]] и османските войски.