Културология: Разлика между версии

'''Културология''' е [[наука]]та за [[култура]]та, която изучава напредъка (материален и/или духовен) на личността[[личност]]та, групата, колектива, общността от миналото до наши дни. Културологията включва познания по [[философия|философските]] и методологически начини за развитие на обществото[[общество]]то и културата. Крайната цел на човешката културата е духовно и нравствено съвършенство, което се постига чрез напредъка, в т.ч. възможно най-благоприятни условия за живот (материални и/или духовни), и победата на човешкия разум над природата (вкл. човешка природа). Науката[[Наука]]та за културата се занимава със запознаването и изучаването на [[история|историческите]] натрупвания, даващи достоверни примери и доказателства за вида, състава и идентичността на културите по света, техните особенности и връзки.

Най-общо – културологията изучава всичко което се различава при сравнението на миналото с настоящето, като същността на истинската култура може да даде отговор на проблемите на личността/общността от създаването на Света до наши дни. Културологията дава основания да се разграничи нормалното културнокултурното съзнание, чрез съпоставка на същественото и несъщественото за съществуването му.

Въпреки, че през годините различните националности са предпочитали различно наименование на предмета на културологията, най-изветнтияизвестният синоним на думата „култура” е думата „цивилизация”, тъй като смисъла на цивилизация е развитие на човека/общността към по-висшависоко организацияорганизирана иформа нравственостна съвместно съществуване на човешките общности, например животът в град (от лат. civitas).

Същността на ценностната структура на културата са ценностите[[ценност]]ите като обективни характерности, включващи положителното или отрицателното им достойнство, което ние оценяваме едва в момента на оценяването.

Ценностите не са просто дар на субективната ни нагласа спрямо нещата, а съвкупност от обективни дадености, които ние срещаме вън от нашето съзнание, както например в дърветата и в хората. Необходимо е обаче да правим и разлика между ценностите и ценните неща, водени от разбирането, че ценностите се проявяват като свойства на нещата, съдържащи се в тях. Ценностите не са неща, нито пък реалности[[реалност]]и - те не са предметния свят. Ценностите са един вид [[иреалност|иреални]] свойства, съдържащи се в реалните предмети. Те не могат да бъдат видяни с очите като цветовете, нито разбрани като числата и понятията. Например, красотата на една [[статуя]] или [[картина,]] справедливостта/несправедливостта на конкретна постъпка, чарът на изящен женски профил не са неща, които могат да бъдат разбирани, или да не могат да бъдат разбирани. Те са ценности, защото могат само да бъдат „усещани” и по-точно „ценени” или „неценени”, т.е. „ценността” има характер на свойство. Също така, ценността изисква винаги да бъде отнесена към нещо конкретно по свойство, ранг или материя. Например „добротата” е винаги нечия доброта. Една ценност е винаги или положителна или отрицателна. Нищо в света на битието не е отрицателно в пълния смисъл, що се касае до неговия ранг. Например, „изискаността” е положителна ценност, спрямо отрицателната степен „неизисканост”. Същевременно обаче, тя е по-низша ценност от „нравствената доброта” или от „красотата”.

ВЗабележително заключение,е повторяммнението на Ортега-и-Гасет, и мнението му, че една достойна по своето предизвикателство задача е пренаписването на историята на културата, като процес на откриване, формиране и натрупване на „ценности”.